72% от софиянци са съгласни да се премахне монументът "1300 години България" пред НДК. Това сочи изследване на "Алфа рисърч" за паметниците в столицата.

43% от тях искат на неговото място да остане парк, а 29 на сто - да се издигне друг паметник. 25% все пак настояват той да се запази и реставрира. Проучването е представително, правено е през ноември между 400 жители на София, пише вестник "Стандарт".

Да бъде или не? Това е въпросът, който за поредна година и за пореден път излезе на дневен ред и възбуди страсти, които далеч не касаят само естетическите критерии на монументалното изкуство. Дискусията се разрази след решението на Столичния общински съвет (СОС), което гласи, че паметникът ще се премахне, а на негово място ще се възстанови Мемориалът на Първи и Шести пехотен полк, който пък също е бил премахнат при строителството на Националния дворец на културата.

А колкото до съдбата на "1300 години България", общинарите предлагат скулптурните фигури да се демонтират и да се експонират по подходящ начин на друго място - в градинка, парк или музей. Между другото, това решение обедини всички партии, представени в СОС, освен БСП.

Червените скочиха срещу решението с мотив, че събарянето е вандалство при жив автор. Самият той - проф. Валентин Старчев, пък внесе жалба в съда. Още 5 подобни, от различни организации, също вече са при Темида.

Защо все пак се стигна до поредното нагнетяване на казуса "1300 години България"? Мотивите на кметството са ясни. Започва ремонт на парка до НДК, който е належащ, тъй като очевидно направеното през 80-те години вече не изглежда толкова добре.

Като ще се прави основен ремонт, и решаването на въпроса с паметника не търпи повече отлагане. Без значение с какви петоъгълни имена го наричат софиянци, монументът очевидно не изглежда добре. Че непрекъснато се руши, се вижда с просто око.

На дискусия в "Червената къща" обаче се разбра, че още при издигането на паметника са направени сериозни строителни компромиси заради кратките срокове. Затова и разрухата започва да го "яде" с течение на времето.

Зам.-кметът по култура на столицата Тодор Чобанов прочете документ, в който пише, че 7 г. след построяването на паметника са паднали 8 плочи, 16 са отлепени, отчупили са се и букви от надписа. Той подчерта, че паметникът така и не е получил Акт 16.

Главният архитект Петър Диков пък прочете откъс от книгата на Божидар Кравчев, който е участвал в изграждането на паметника. В него се описва как "по социалистически" за една нощ са монтирани скулптурните фигури на бетонната конструкция, едва ли не - с подръчни материали.

Какво казват защитниците на монумента? Те настояват паметникът да се възстанови изцяло в първоначалния си вид. На дискусията застъпниците на идеята "1300 години България" да остане изтъкнаха архитектурния синтез между сградата на Националния дворец на културата и силуета на паметника.

Според председателя на СБХ Любен Генов въпросът дали да се махне монументът е придобил политически, а не естетически характер.

Като естетически аргумент той даде пример с "Тайната вечеря" - как първоначално не се харесвала и щели да я замажат, но била спасена и сега е шедьовърът, който всички познаваме. Пак на същата дискусия стана ясно и че четирима министри на културата са изказали становище, че паметникът трябва да остане.

Проф. Христо Харалампиев пък изтъкна, че трябва да се построи отново, за да не се нарушава синтезът както на самата скулптурна композиция, така и на общия архитектурен ансамбъл с НДК.

Нещо посредата се оказа идеята на младите архитекти от група "Трансформатори". Те заявиха, че са готови да "осиновят" произведението и да експериментират върху него. Арх. Делчо Делчев наблегна на това, че младите не са живели по време на социализма и не са обременени от миналото. И понеже този паметник си "нямал държава",

"Трансформаторите" го искат като "приемно семейство", за да предложат нещо изненадващо и иновативно.

Акцент в дискусията обаче постави културологът проф. Александър Кьосев. "Този паметник ме обижда от момента на появата си", каза без каквото и да било притеснение професорът. Той бе категоричен, че монументът е мъртъв, защото никога не е успял да привлече гражданите към себе си.

Според Кьосев монументът не "помни 1300 години България, а помни само Людмила Живкова". Той бе категоричен, че съдбата му трябва да се реши от гражданите, а не от експертите, защото "публичното място, на което се намира, е собственост на хората".