Да бъде назначен служебен синдик на КТБ поиска премиерът Бойко Борисов в парламента. Той потърси подкрепа от всички групи, включително и опозицията, за да договори с тях бързото приемане на промени в Закона за банковата несъстоятелност, при това със задна дата.

Много съм притеснен, защото, докато се бави съдебното решение за фалита на банката и назначаването на синдик, имуществото на КТБ се разграбва, а Фондът за гарантиране на влоговете няма правомощията да контролира процеса, заяви Борисов от трибуната, цитиран от вестник "24 часа".

И обясни, че бързото решаване на въпроса гарантира, че държавата ще си върне поне част от парите, дадени за банката. Очакванията му били за 1.5 млрд. лв.

Сред предлаганите промени в закона са след отнемането на лиценза на банка съдът да назначава временен синдик. Преразглеждане и допълване на правомощията на синдика е друга промяна. Трябвало да се разпишат и ефективни гаранции за бързина на процеса и в административното, и в гражданското производство.

Премиерът разказа на депутатите цялата хронология около КТБ и обясни, че съдебното решение за обявяването в несъстоятелност на банката се бави заради оспорваното отнемане на лиценза на втора инстанция във ВАС. Затова призова Народното събрание да изпрати писмо до ВСС, защото той не искал да влиза в пререкания със съдебната система.

Не става въпрос да им се бъркаме в решението, но да ги запознаете с писмо, че става въпрос за над 3 милиарда и забавяне от 3-4 месеца означава квесторите да разпродадат имуществото, обясни той на депутатите.

И цитира данни как активите на банката вече са се свили до 1.4 млрд. лв., удовлетворяват се частни кредитори, вдигат се обезпеченията за залози, а за държавата, която е основен кредитор с изплатените над 3.5 млрд. лв. депозити, не остава много.

В един момент ще се окаже, че другите кредитори са се овъзмездили, а за държавата няма да остане, допълни Борисов. Ако има злоупотреби от страна на квестори, финансовият министър веднага ще сезира прокуратурата, каза премиерът.

Истински разчитам на юристите в парламента, които разбират и от финанси - без да се делим и да си търсим вина, сега е моментът да спасим парите на държавата. Затова преди изказването си е запознал с проблема лидера на БСП Михаил Миков.

След изказването на Борисов в парламента от Фонда за гарантиране на влоговете поискаха от Софийския градски съд да назначи предварително временен синдик на КТБ. Така фондът, като основен кредитор на банката, поиска да поеме контрола върху нея.

По-късно вчера в Министерството на финансите е имало среща с депутати от почти всички парламентарни партии. Има консенсус за спешни законодателни мерки с оглед опазване на общ интерес на всички граждани и кредитори по казуса КТБ, заявиш след срещата финансовият министър Владислав Горанов.

До днес на обяд пък щели да бъдат готови и конкретните промени. Предполагам, че ще има обща законодателна инициатива, прогнозира Горанов, цитиран от вестник "24 часа".

От отчета на КТБ за 2014 г. стана ясно, че само заради признати цесии на депозити и последвало искане за отписване на кредит към банката, активите на финансовата институция са били намалени с 852,29 млн. лв.

В края на 2014 г. активите на КТБ са 1.835 млрд. лв., като преди девет месеца бяха над 7 млрд. Основна част от намалението дойде от отписването на кредити за 4.2 млрд. лв. КТБ е приключила 2014 г. със загуба от 4.27 млрд. лв., сочи отчетът.

В момента основен кредитор на КТБ е Фондът за гарантиране на влоговете в банките, който покри със свои средства и със заем от бюджета защитените депозити. Общата сума за тази операция е 3.5 млрд. лв., като заемът към бюджета трябва да бъде върнат от осребряване на имуществото на банката.

По сегашния закон това може да стане след назначаването от фонда на синдик, който да започне с продажбата на активите. Процедурата ще се задейства при обявяването на КТБ в несъстоятелност, което обаче се бави заради обжалване в съда.

А докато магистратите се произнесат, активите на банката се топят чрез прехвърлянето на трети лица на предприятия, закупени с кредити от КТБ. И докато фондът за гарантиране на влоговете успее да назначи синдик в банката, може да се окаже, че от нея не е останало нищо за продаване, с което да се покрият парите за изплащането на защитените депозити.

Одит на “Ърнст енд Янг”, “Делойт България” и АФА показа, че кредити за 3.4 млрд. лв. от банката са били раздадени на 82 фирми, свързани с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. Въпросните компании се оказаха без активи и търговска дейност, а приходите им идват от заемите от банката, които те дават на трети лица.

Обезпечения по тези кредити са в повечето случаи бъдещи приходи. Одитът определи, че всъщност само 2% от обезпеченията по кредитите са ликвидни.

Сред по-големите компании, купени с кредити от КТБ, са БТК, “Петрол”, “Дунарит” и други. Само от продажбата на тези три фирми държавата би могла да вземе над 1 млрд. лева. Те обаче се оказват с прехвърлена собственост, а дружествата, които са взели кредитите от КТБ за купуването им, вече нямат нищо.

Например до миналата година Цветан Василев чрез свързани фирми притежаваше 43% от БТК. За сделката КТБ отпусна кредити за 360 млн. лв. Този дял обаче бе прехвърлен на люксембургската компания SHCO 79 само за 17 000 евро. Така връзката между КТБ и БТК се къса, а държавата може да остане без нищо.

Преди няколко дни стана ясно, че белгиецът Пиер Мишел Луврие е поел контрола в “Дунарит” и “Авионамс”, които са на Цветан Василев и също са купени с кредити от КТБ. Заради прехвърляне на вземания сега основен кредитор на “Дунарит” е Едоардо Миролио и е под въпрос дали КТБ, респективно държавата, ще си получат парите.

Неяснотата около контрола над “Дунарит” стана причина дружеството да остане без лиценз. Според министъра на икономиката мярката била предприета, тъй като ситуацията с “Дунарит” можела да се приеме като заплаха за националната сигурност.

Подобна схема бе приложена и при “Петрол”. След редица прехвърляния компанията се оказа под контрола на фирми, които се свързват с гриша Ганчев и Цветан Василев. А дълговете на “Петрол” към КТБ са погасени чрез схемата с цесии и прихващания.

В края на миналата година депутатите Лютви Местан, Йордан Цонев и Делян Пеевски също предложиха законови промени, с които да дадат на БНБ по-големи права, веднага щом банка бъде поставена под специален надзор, приемането на закона обаче така и не минава през пленарна зала.

Десислава Атанасова оглави комисията за източването на банката

Десислава Атанасова от ГЕРБ оглави временната анкетна комисия за проверка на фактите, свързани с действията на държавни органи и институции, които е трябвало да упражнят контрол и да противодействат на източването на КТБ в периода 2009-2014 г.

Атанасова надви за поста Радан Кънев, който бе предложението на РБ за шеф. Той и колегата му Димитър Танев останаха редови членове.

В комисията влязоха още Владислав Николов, Анна Александрова, Цветомир Михов, Даниела Савеклиева, Снежана Дукова, Красен Кръстев от ГЕРБ, червените Румен Гечев, Филип Попов и Димитър Горов, Йордан Цонев, Петър Чобанов и Янко Янков от ДПС, Борис Ячев и Искрен Веселинов от ПФ, Николай Александров от “Атака”, Лъчезар Никифоров от АБВ.

Сърбия отказа да екстрадира Цветан Василев

Апелативният съд в Белград е отхвърлил искането на българските власти мажоритарният собственика на КТБ Цветан Василев да бъде екстрадиран в България. Това съобщи вчера говорителят на съда Миряна Пилич. Според БНБ по думите й казусът се връща на първа инстанция. Мотиви за решението не се съобщават.

Преди пет дни Висшият съд в Белград прие като основателно искането за екстрадицията на Василев. На втора инстанция обаче искането е отхвърлено.

Цветан Василев е обвинен от българската прокуратура за източването на 206 млн. лв. от КТБ. По делото обвинения имат още бившите изпълнителни директори на банката Илиан Зафиров, Георги Христов, Орлин Русев и Александър Панталеев, шефът на управление “Кредитиране” Георги Зяпков, главната счетоводителка Мария Димова, заместничката й Борислава Тренева-Кючукова, както и бившият подуправител на БНБ Цветан Гунев.

След като бе обявен за издирване чрез Интерпол, Цветан Василев се предаде на сръбските власти през септември миналата година. Съдът в Белград му наложи най-леката мярка за неотклонение – подписка.

В средата на октомври м.г. прокуратурата обяви, че разследва Василев и съпругата му Антоанета за пране на пари. Това се случи само две седмици след като стана ясно, че разследващите в Лихтенщайн и Швейцария също водят подобни производства срещу банкера.