Японците кътат над 300 млрд. долара под дюшеците и тези пари вероятно ще си останат там, совен ако в страната не се разрази някаква голяма криза, която да доведе до отлив на капитал, твърдят анализатори.

"Тези пари стоят там от толкова дълго, че е трудно да се посочи какво би накарало хората да ги похарчат," казва Ясунори Уено, икономист от Mizuho Securities пред CNBC.

Този въпрос доби обществена популярност през миналата година, когато финансовият министър Таро Асо смъмри японците, че притежават 880 трлн. йени (7.33 трлн. долара) в брой, които тогава местните медии писаха, че се намират 'под дюшека'.

"Нелепо е. Парите трябва да бъдат депозирани във финансови институции, така че банките да финансират обещаващи индустрии," заяви Асо.

Тази сума обаче всъщност бяха депозитите на домакинствата, а не парите, които японците държат вкъщи, казва Уено. Според неговите изчисления японските домакинства вероятно кътат около 36 трлн. йени (301 млрд. долара) кеш вкъщи.

"Това е като айсберг, просто не се топи," казва Хидео Кумано, икономист от Dai-ichi Life Research Institute. "Те просто си седят там, без да мърдат и замръзнали във времето."

В много страни кътането на пари вкъщи е синоним на сивата икономика, но причините за това в Япония са доста по-обикновени.

"В условията на дефлация кешът е цар," казва Кумано, въпреки че според него неизвестна част от тези пари вероятно са укрити от данъчните.

Депозитите в Япония не носят никаква лихва. Дори и да имате 10-годишна спестовна сметка, лихвата е едва между 0.10 и 0.15 процента, или 1 долар на всеки 10 000 долара в банката, според сайта на Mizuho Bank.

"Защо да носите парите си в банката, когато тя не ви дава лихва? Можете да си спестите всичко това," казва Кумано.

Първата вълна на трупането на средства вкъщи идва след пукването на балона в началото на 90-те години и премахването на част от гаранциите върху депозитите от страна на Централната банка на Япония, според Уено. Според него общо 24.5 трлн йени в брой са минали под радара на официалната икономика в периода 1993 – 2003 г.

Единствено друга голяма криза може да накара домакинствата да трупат пари в брой, смятат анализатори.

Една от причините за нещо подобно би била хиперинфлацията и отливът на капитали, което би предизвикало светкавично обезценяване на йената, според Kumano.

"Ако йената поевтинява всяка година с 20 йени спрямо долара, да кажем до 200 йени за долар, хората вероятно ще се притесняват да държат йени и ще трябва да минат през банките, за да преведат пари в чужбина.

Най-простият и най-очевиден начин да се привлече този кеш би било вдигането на лихвите, които са на рекордно ниски нива, но това също крие своите опасности.

Тогава правителството няма да може да обслужва задълженията си," казва Кумано.

Дългът на Япония възлиза на 232.5% от БВП на страната за 2015 г., според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като страната има едно от най-високите съотношения дълг към БВП. За сравнение, съотношението дълг към БВП на Гърция е 188%.