Топ банкери участваха в шестото издание на форума Шумът на парите. По време на панела участие взеха Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк, Любомир Цеков, главен изпълнителен директор на БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ АД, Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка, Славейко Славейков, член на УС и главен финансов директор на Societe Genarale Експресбанк и Иван Кутлов, началник управление Трежъри в ОББ.

Водещите специалисти в банковия сектор се обединиха около тезата, че лихвите по депозити и кредити най-вероятно ще продължат да се понижават, но с далеч по-забавени темпове, в сравнение с изминалата година.

„За последните 6 месеца цената на ресурса на банките намаля може би с повече от 1 процент. Това повлия на кредитите, като кредитирането в момента се извършва на цени от 2007-2008 година. През 2015 година ще продължат да намаляват лихвите по депозитите“ коментира Славейко Славейков, член на УС и главен финансов директор на Societe Genarale Експресбанк.

С. Славейков: Лихвите по депозити ще продължат да се понижават

Понижаването на цената на депозитния ресурс, в условията на задържане на нивата на лошите кредити, без съществена промяна дава възможност на банките да дават по-евтини кредити.

„Нивото на лошите кредити е такова, каквото го виждаме в момента повече от 2 години. То е между 16 и 17%. Така че това не е новина за банковия сектор и икономиката като цяло. Банковият сектор е в по-добра позиция към днешна дата“, коментира Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк.

К. Павлов: Безотговорно е регулаторите да не вземат предвид Гърция

„След 2014 година тенденцията на понижение на лихвите по кредитите е налице. Тя беше малко по-драстична във второто полугодие на миналата година и продължава през първото тримесечие на тази година“, коментира по време на форума Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка.

„Има едно ниво, което вече е на оптимизиране. Оптималното ниво е почти постигнато, така че оттук нататък единственото, което можем да очакваме от кредитния пазар, е да се възползва от тази добра цена на ресурса. Вече не се редки случаите, когато фирмени кредити са на нива от фантастиката.

Говорим за периода 2006-2008 година. Вече не е стряскащо, ако клиент поиска лихвен процент под 4 процента. Дори някои вече отиват в по-драстични измерения като трите процента“, допълни още Ягодин.

А. Ягодин: Добрата новина за банките идва от фирмените сметки

"Лихвите в България паднаха драматично, не защото в България са се излели много пари. Просто ние, банките, решихме да си напишем домашното и да си изчистим къщичката", коментира Иван Кутлов, началник управление Трежъри в ОББ.

"Единственият начин банката, като финансов посредник, да си подобри резултата, е като намали цената на финансиране. Лихвите по депозитите вероятно ще падат още, но не с темповете, с които се случи до момента. Ние до голяма степен обрахме буфера, който имахме като финансови институции", заяви още банкерът.

Банкерите, като цяло, се обявиха в подкрепа на закон за личните фалити. Някои от тях обаче изразиха резерви относно това, че законът може да се превърне във вратичка за недобросъвестите платци, за да абдикират от своите задължения.

„Не може да се каже дали закон за личните фалити ще оскъпи кредитите. Трябва да се види какво точно ще е законодателството в тази сфера и доколко то ще се прилага. Дали това ще е отворена врата за недобросъвестните длъжници да абдикират от задълженията си? Има много въпроси, на които трябва да се отговори, преди да се обсъжда дали това ще оскъпи кредитите“, смята Кристофор Павлов.

Оптимизъм бе изразен и по отношение на влизане на страната ни в единния европейски банков съюз. “Присъединяването на България към единния банков съюз ще повиши шансовете да се регулира по-добре пазарът, за да се предотвратят случаи като КТБ”, според главния икономист на УниКредит Булбанк.

“Ключовото в участието на страната ни в този съюз е, че качеството на надзора ще се повиши, защото ЕЦБ ще отговаря директно за него. Кризата в отношенията между политици и банки няма да се повтаря и да се отразява на банковия сектор”, смята Павлов.

К. Павлов: Влизане в банковия съюз ще е добре за сектора

Все още има какво да се желае при дигитализацията на бизнеса на банковия сектор. Банките обаче правят много в тази насока.

„В България има повече издадени карти на глава от населението, повече банкомати на глава от населението и повече ПОС терминали на глава от населението спрямо останалите страни от ЦИЕ“, заяви Любомир Цеков, главен изпълнителен директор на БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ АД.

Л. Цеков: Имаме голям потенциал за ръст в безналичните плащания

„Имаме изоставане спрямо Европейския съюз, но то не е толкова в броя карти и АТМ на глава от населението. Дори броят на транзакциите на глава от населението е сравним с европейския. Изоставането е по-скоро при търговците и приемането на карти при всякакви търговци за всякакъв род плащания.

В страните в развита Европа броят на ПОС терминалите е два пъти по-голям, отколкото при нас, а ниските нива, от своя страна, крият и по-голяма възможност за растеж“, коментира още Цеков.

„Предизвикателство за банките в средносрочен план е дигитализацията“, смята Славейко Славейков. „Банките са доста по-тромави от IT фирмите, не могат толкова бързо да се дивижат, но това е наистина предизвикателство за тях в средносрочен план. Клиентите се нуждаят от евтини, бързи и качествени услуги и все повече в тази насока“, допълва още той.

„Дигитализацията на банковота дейност не е свързана само с увеличаване на броя на ПОС-устройствата. Почти всяка голяма банка има свой план за дигитализиране на бизнеса си. Всяка банка преглежда процесите и изискванията, за да дигитализира дейността си.

Една сфера, където има сериозен подем, е кредитирането на дребно. Процесът на кредита на дребно стана много по-прост", смята Павлов. "Тези решения се вземат не от машини, но в голяма степен процесът е дигитализиран. Има много процеси в банковата дейност, където процесът продължава да изисква много трудова сила“, според Кристофор Павлов.

Шестото издание на форума Шумът на парите се проведе със съдействието на ВИП спонсорите Уникредит Булбанк, Vivacom и Галакси Инвестмънт Груп, както и спонсорите Трейс Груп Холд, София Интернешънъл Секюритиз, ЛУКС ИМОТИ, консултантска къща Амрита, Peugeot и Борика Банксервиз.