Още в края на миналата година излезе документ за концепцията на правителството за реформи, като там представихме стратегията си това да е „реформа чрез цели“, заяви по време на организирания от КРИБ форум „Здравната реформа: Бизнес Диагноза“ министърът на здравеопазването Петър Москов.

"България е на първо място по неблагоприятни здравни показатели в ЕС. Отличаваме се с висока обща смъртност, голямо застаряване и т.н. Общата смъртност нараства от 9.1 на 1000 през 1970 г. на 14.4 на 1000 през 2014 г.

Не можем да намалим и детската смъртност до средния показател в ЕС през 1995 година. В момента детската смъртност е 2 пъти по-висока от средното за ЕС. Продължителността на живот също е значително под средната", посочи още здравният министър.

"За периода между1995 и 2012 година общите разходи от БВП са се повишили от 5.2% на 8%. В България са били разходвани 6.3 милиарда лева през 2012 г. През 2012 година публичните здравни разходи са 51.4% от общите. За периода 2003-2013 година тези разходи са нараснали 2.1 пъти - от 1.69 млрд. лева до 3.54 млрд. лева. Публичните разходи се очаква да нараснат на 13.6% от бюджета до 2020 г.", предупреди министърът.

Разходите на НЗК растат по-бързо от приходите. През 2013 г. настъпва „брейк пойнт“, в който приходите стават постоянно по-малко от разходите. Тази тенденция продължава във времето и това е много притеснително, според Москов.

Между 2000 и 2014 г. разходите на домакинствата за здраве нарастват над 4 пъти. Около 20% от домакинствата разходват 10% или повече от бюджета си за здравеопазване през 2013 г.

"Предвид бъдещите публични разходи, ще се наложи дългосрочен натиск върху бюджета. Публичните разходи до 2050 година ще се повишат значително – веднъж има номинално нарастване и веднъж като процентно отношение. Това ще наложи свиване на разходите за образование и социални нужди. Това е картината, ако продължим по този начин", посочи здравният министър.

Защо е необходима реформата в болничната помощ?

Имаме повече болници и легла от средните за ЕС. Те са неравномерно разпределени. Голяма част от болниците са профилирани, липсват легла за общо лечение. Качеството на болничните услуги не удовлетворява потребителите. Хоспитализациите нарастват. Финансирането е непрозрачно. Нараства задлъжнялостта на публичните болници, изброи само някои от факторите, показващи нуждата от реформа, Петър Москов.

Целите на правителството са свързани с поставяне на пациента в центъра на грижите, подобряване на ефективността на болниците и преструктурирането им към нуждите на пациентите.

Друга основна цел е обвързване на финансирането с качеството и резултатите, а не с количеството. Стремим се към ефективност на системата, а не към икономика, заяви още той.

В България в момента има общо 338 болници, или 4.6 болници на 100 000 души, спрямо 2.7 средно в ЕС на 100 000. В същото време многопрофилните болници са едва 51% от всички.

Според СЗО, болница с по-малко от 130 легла не е ефективна от икономическа глесна точка и не е добра за пациентите. Трите най-натоварени болници изписват по над 95 изписвания на ден.

Една на всеки три болници изписва средно 5 пациента на ден. Това означава, че повечето от болниците в момента са с бутикова стойност. От системна гледна точка обаче, това не е ефективно и полезно за хората, обобщи Петър Москов.

Какво трябва да направим?

Първото, което трябва да направим, е преструктуриране на болничната система, посочи министърът по време на форума „Здравната реформа: Бизнес Диагноза“. Въвеждане на национална здравна карта, планиране на публични и частни инвестиции на база на нужди и качествено обслужване, изброи още той.

През изминалата година има повече частни болници, отколкото казина. Тоест очакванията са, че ако построите болница, ще имате по-голяма възвръщаемост, защото касата ще плаща, заяви Петър Москов.

Друго, което трябва да се направи, е осигуряване на достъп до високотехнологична апаратура. По отношение на качеството на болничните услуги – необходимо е усъвършенстване на акредитацията на болниците, които да се обвързват с резултата им.

В резултат на политиките до момента се оказахме с 350 болници. Причината за плащане трябва да е резултат от това, което предоставя болницата, посочи още здравният министър и подчерта нуждата от въвеждане на обективна успеваемост на болницата, като и адаптиране на болниците спрямо нуждите на пациента.

Една от основните цели на министерството е осигуряване на комплексно медицинско обслужване. Касата няма да сключва договор с една болница, която може да осигури само един елемент от лечението. Целта е в една болница пациентът да получи най-добрите пълноценни и комплексни грижи.

През изминалата година на болниците са платени 1.6 млрд. лева, което е 55% от разходите на касата. От 2009 до 2013 г. разходите са се увеличили 1.63 пъти. Финансирането е концентрирано върху обема, посочи министърът.

България е с най-високия процент на хоспитализация в ЕС. Защото количеството подсигурява финансирането, без индикации за качество. Броят на хоспитализацията през 2014 г. сочи, че един на всеки четири българи е бил хоспитализиран, завърши Москов.