Балканите се подготвят за банкова зараза от гръцката драма
Ако Атина просрочи международните си задължения, гръцките бивши комунистически съседи ще бъдат изложени на риск от зараза, предадена от гръцките заемодатели, които контролират голяма част от банковите сектори, прогнозира Reuters.
Властите в Албания, България, Македония, Румъния и Сърбия казват, че са поставили под карантина местните банки, защитавайки своя капитал в случай, че гръцката компания-майка фалира, дъщерните дружества да продължат съществуването си.
Но те не могат да сложат под карантина вложителите. Ако гръцката криза пробуди панически страх в клиентите и те изтеглят парите си от гръцките банки, резултатите ще бъдат непредсказуеми.
"Не е добре, когато в къщата на съседа ти бушува пожар", казва Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките в България, макар и според самия него да няма пряка заплаха от Гърция.
Балканските страни, които са в риск, имат малки икономики, в миналото си са страдали от финансова нестабилност, поради което всяка зараза от Гърция може да има огромно въздействие върху тях, цитира .
С крайния срок за сделка между Атина и нейните кредитори и застрашителните тегления от гръцки банки, които достигат 1 млрд. евро дневно, гуверньорът на гръцката централна банка предупреди банкерите да се подготвят за "труден ден" във вторник.
Същите банки сега са изправени пред евентуални кризи у дома, като "Пиреос" и "Алфа банк" разшириха агресивно присъствието си на граничните пазари на Балканите преди финансовата криза през 2008 г.
Гръцките кредитори представляват около една пета от банковия сектор в България и Македония и по-малко в Румъния, Сърбия и Албания.
В България гръцките банки не могат да приемат гръцки държавни ценни книжа и финансиране от банките – майки, обясни през май Емил Ангелов, заместник главен изпълнителен директор на "Пиреос България".
Централната банка има правомощията да ограничи количеството на парите, които може да прехвърля към акционерите обратно в Гърция. "Гръцките банки в България са отделни структури," обясни по-рано този месец българският президент Росен Плевнелиев.
В няколко страни законодателството предпазва банките - майки от прехвърлянето на основния капитал от техните местни дъщерни дружества без разрешение на централната банка. А повечето централни банки казват, че в последните месеци са подсилили мониторинга върху гръцките банки.
"Те трябва да ни информират на дневна база за всички сделки, които правят с банката – майка. Досега не сме забелязали нещо необичайно", заяви служител от македонската централната банка, който отказа да бъде назован.
Любомир Митов, главен икономист на "УниКредит" за Централна и Източна Европа, заяви, че всички канали за зараза са били взети под внимание, с изключение на един. "Ние можем да забележим проблем, само когато вложителите се втурнат към банките, за да изтеглят депозитите си", каза той.
Има известна нервност сред хората, чиито спестявания са в гръцки банки, макар и да няма никакви признаци за масово теглене.
Орлин Ясенов, пенсионер в българската столица, заяви в понеделник, че е изтеглил една четвърт от парите, които той е имал на влог в гръцка банка "като предпазна мярка."Трябва да бъдем предпазливи, защото имам нужда от пари, за да купувам лекарства", каза той. "Трудно е да не се притесняваме, когато слушаме за всички проблеми в Гърция", споделя възрастният мъж. Други хора в София с пари в гръцките банки нямат планове да изтеглят депозитите си.
В случай, че има масово изтичане на депозити, Централните банки в региона през последните няколко години са предприели стъпки към подобряване на капиталовата позиция в банковия сектор и тяхната ликвидност.
Банките в България, избегнали банковата криза миналата година, са добре капитализирани и осигуряват висока ликвидност, показва анализ на "Стандарт банк".
Служителите в Централната банка на Македония казват, че са предприети мерки и в случай на по-лош сценарии. "Хората знаят, че парите им са в безопасност. Ако Гърция тръгне надолу, може да има първоначална паника, която по-късно ще се успокои", смятат експертите