По време на продължилите месеци язвителни пазарлъци с кредиторите гръцкото правителство се представяше като жертва на финансовия и политически ред, задължен на европейските богаташи и най-вече на германците.

Някои от най-твърдите опоненти на това гръцкият министър-председател Алексис Ципрас и неговата партия Сириза да получават отстъпки обаче, са едни от най-бедните европейски страни - като България, която е най-бедната в ЕС, и прибалтийските държави, пише New York Times.

"Ние сме много по-бедни от гърците, но изпълняваме реформите," заяви в интервю президентът на България Росен Плевенелиев. "Когато имаш проблем, трябва да се заемеш с него, а не да го прехвърляш на Брюксел или на някой друг," казва той по отношение на оплакванията на Сириза, че Европа е разочаровала Гърция.

Сириза спечели адмирации от редица, основно малки леви формации в Европа, за това, че се противопостави на това, което те наричат тиранията на изтъканите от алчност пазари и технократи. Партията бе подкрепена и от крайно десни лидери като Марин льо Пен, която оглавява Националния фронт във Франция, които пък смятат, че проблемите на Гърция са доказателство, че установеният ред в Европа се разпада.

Консервативното британски издание Daily Telegraph публикува коментар през уикенда, в който разкритикува "марксистките възгледи" на Ципрас, но приветства отказа му "да бъде вкаран в коловоз от корпоративните европейски сили."

Разликата във възприятието на Сириза за себе си като шампиона на експлоатираните и реалността, че най-бедните европейски държави демонстрират малко или никакво съчувствие, разкрива един фундаментален дефект в сърцето на обречената стратегия за преговори, която тласна Гърция към ръба на пропастта.

Това засили и недоволството в Брюксел и в Берлин към многократните обвинения от страна на Ципрас, че кредиторите се опитват да "изнудват" Гърция и да омаловажат демократичния избор на гръцките гласоподаватели през януари, когато те избраха Сириза заради обещанията й да сложи край на годините на ограничения.

Ципрас се върна отново в тази нападателна линия на поведение в телевизионно обръщение в неделя вечерта, в което обяви, че гръцките банки няма да отворят в понеделник. Той обвини Европейската централна банка (ЕЦБ) за това, че е отказала да увеличи спешната помощ за гръцките банки и обяви, че този ход "не е имал никаква друга цел, освен да изнудва волята на гръцкия народ."

От гледна точка на България и на други по-бедни страни в Европа обаче, страданията на Гърция след пет години на болезнени ограничения пораждат само резки сравнения.

Когато финансовият министър на Гърция Янис Варуфакис са оплака в Брюксел, че гръцките пенсии не могат да бъдат намалени повече, му бе припомнено от колегата му от Литва, че литовските пенсионери оцеляват с доста по-малко средства. Варуфакис пък отговори, че гърците никога няма да се примирят с толкова малко.

Според последните данни на Евростат, Литва харчи средно 472 евро за пенсии на глава от населението или по-малко от една трета от 1 625-те евро, които харчи Гърция. За България сумата е едва 257 евро. Тези данни са от 2012 г., а оттогава гръцките пенсии бяха намалени, но въпреки това остават по-високи от тези в България, Литва, Латвия, Хърватия и почти всички останали страни в Източна, Централна и Югоизточна Европа.

Тази статистика затруднява изключително много Сириза да спечели подкрепа за аргумента си, че Гърция е жертва на уникално болезнена "хуманитарна катастрофа" и че другите страни от ЕС трябва да предоставят пари, за да спасят Атина от фалит.

Това изолира Гърция не само от богатите страни в Северна Европа, като Германия, където според общественото мнение гърците са мързеливи неблагодарници, но и от бедните страни, които Сириза се надяваше да привлече на своя страна.

Вижте още: Гръцката делегация спи в хотел за 300-500 евро на вечер в Брюксел

Германия, която е най-голямата икономика в Европа и най-големият кредитор на Гърция, без съмнение изигра водеща роля в отказа на изискванията на Сириза за рязко намаляване на ограниченията, но към нея с различна степен се присъединиха всички останали членове на ЕС.

Соред Раул Рупарел, директор на базираната в Лондон Open Europe, Сириза с право се е концентрирала върху демократичния избор на хората, но е пренебрегнала факта, че всички правителства в Европа трябва да отговарят пред гласоподователите си. "Демокрацията е от съществено значение, но това означава не само гръцките гласоподователи, а тези в цяла Европа," според него.

Кредиторите на Гърция и ЕС със сигурност заслужават част от вината за създалото се безизходно положение, което заплашва да извади Гърция от еврозоната, но Сириза направи важна грешка, като вярваше, че "може да промени икономиката на Европа, без да променя по-общия политически план", казва Рупарел.

В интервю за телевизия ZDF в събота германският финансов министър Волфганг Шойбле наблегна на факта, че референдумът, свикан от Сириза, може да дава право на глас на гръцките гласоподаватели, но не обвързва по-никакъв начин данъкоплатците в Германия или където и да било другаде.

"Представете си, че гръцкият народ гласува против волята на правителството си," каза Шойбле. "Тогава трябва да кажем на нашите граждани и на нашите парламенти: "Сега ще се доверим на гръцкото правителство, че ще спази волята на народа, въпреки че преди това им каза да направят точно обратното."

"Това не е база за вземане на решение, което е за сметка на данъкоплатците в страните от Европа", добави Шойбле.

След като в края на февруари се похвали, че "вече не съществува обединена група срещу Гърция," Варуфакис призна в съобщение в Twitter през април, че Гърция е останала без приятели.

В България дори политиците, които приветстваха идването на власт на Сириза през януари и които искаха да подсилят собствените си позиции, като подражаваха на нейните тиради срещу „неолибералното“ статукво, сега или замлъкнаха, или пък търсят начини да се дистанцират от гръцкия експеримент, пише New York Times.

Народният представители Велизар Енчев, който през април се отдели от Патриотичния фронт, за да създаде нова формация - Българска пролет, по модел на Сириза, сега казва, че начинанието му е било разбрано погрешно и че никога не е харесвал Сириза толкова много, пише американското издание.

Крайнодясната партия Атака също приветства Сириза за това, че се е опълчила на Брюксел, когато дойде на власт, но в желанието си да запази собствената си база от поддръжници сред по-необразованите и по-бедни българи, от тогава не изказва подкрепа за изискванията на Гърция за още пари от кредиторите й при по-добри условия, коментират от New York Times.

Като цяло българският парламент демонстрира рязко отношение спрямо Сириза.

Миналата седмица в Брюксел българският министър-председател Бойко Борисов изрази недоволството си от това, че Съветът на Европа отделя толкова много време на необходимостта на Гърция от спасителни средства, докато в същото време другите страни също имат проблеми.

"И ние искаме да дадем повече за заплати, повече за пенсии, но спазваме тази финансова дисциплина. Категорично съм против отлагания и компромиси“, заяви Борисов.