Павел Недвед описва времето, по което пада Берлинската стена през ноември 1989 г., като “най-подходящия момент.” По това време бившият полузащитник на Ювентус е едва на 17 и живее в Прага. Тогава стената символизира една бариера за каквото и да било смислено бъдеще, дори и за футболист с неговите качества.

“Това бе точният момент за мен, перфектен за моята кариера,” казва Недвед, а в думите му има голяма доза истина. Преди това футболистите в родната му Чехия (тогава Чехословакия) е трябвало да бъдат над 32 г. и да са изиграли доста мачове за националния отбор, за да осъществят трансфер в чужбина. Малцина успяват да го направят.

Само дни след падането на стената Недвед си спомня, че чехите излизат по улиците за мирни демонстрации, които довеждат до първите демократични избори в страната.

“Излизахме с връзките ключове в ръка и дрънкахме с тях, за да разберат (режимът), че е време да си ходят,” казва Недвед. “Борихме се за свобода и за правото човек да изразява мнението си, които сега са даденост, но преди не бяха,” добавя той.

Чехословакия е разделена и няколко години по-късно, през 1996 г., Недвед и неговата съпруга Ивана оставят годините на комунистическия режим зад гърба си, за да се преместят в Италия, където живеят и досега, пише FT.

“Тогава считах италианското първенство за прекалено трудно. Бях на 23 г. и никога не бях живял в чужбина. Италианският шампионат бе прекалено труден. . . изглеждаше прекалено голяма хапка за мен,” спомня си Недвед. Чешкият футболен треньор Зденек Земан, който по това време води Лацио, обаче убеждава нерешителният млад футболист да приеме риска и го взема в отбора си.

Преместването в Италия далеч не е лесно, а първият му сблъсък с Рим, един много шумен и оживен град, е “истински шок”. Езиковата бариера представлява голям проблем първоначално, а всяка стъпка изглежда непреодолимо препятствие.

Вижте още: 15 футболисти, които загубиха всичко

Недвед си спомня цялата бюрокрация и безбройните документи, които играчите, които не са граждани на ЕС, трябва да си извадят, за да живеят в Рим. Друга спомен от първите месеци на семейство Недвед в Италия са посещенията на Ивана при неразбираемо говорещия лекар, докато е бременна с първото им дете.

Недвед е поразен от това колко различни са италианците от неговите сънародници. Той намира чехите за “затворени и плахи по природа,” докато италианците са “слънчеви по природа”.

През 2001 г., след няколко години в Рим, той е поканен да играе за Ювентус и се мести със семейството, с което в момента наброява четирима души, в Торино, Северозападна Италия. Той намира града за по-спокоен и по-подходящ за характера му, а хората там, според него, са с по-близък темперамент до чехите.

Преместването в Торино е много по-лесно: италианският му вече е много по-добър, а посещенията при лекаря са много по-малко.

От дома си извън града Недвед има гледка към голф игрище и към заснежените върхове на Алпите.Недвед винаги е търсил домове, потопени в природата — това го връща отново в гората и овощните дръвчета до Скална, където израства.

“Да живея в гората е част от моя произход, също както когато бях дете,” казва той.

Неговата любов към природата полага основите за ключово приятелство в живота му. През първите им месеци в Торино той получава обаждане от шокираната Ивана, която му казва, че мъж влязъл в къщата им през задната врата, представил се е и седи на кухненската маса.

След като Ивана го описва на Павел, той казва на съпругата си да го приветства с добре дошъл и да му направи кафе.

“Неканеният гост” е Умберто Аниели, индустриалец, бивш главен изпълнителен директор на Fiat и председател на Ювентус, който живеел наблизо. През годините Аниели се превръща във важна фигура в живота на Недвед, както в личен, така и в професионален план.

“Той обичаше да се разхожда в гората в района и се появяваше, когато поиска след разходките си. Той ни смяташе за част от семейството си, помогна ми много, особено в първите ни години тук,” спомня си Недвед.

Вижте още: Най-добре печелещите отказали се спортисти

Недвед признава, че начинът му живот е далече от този на типичния футболист— той често си остава вкъщи и избягва вниманието. Той говори много за желанието си за “обикновен и нормален живот”. Той посвещава по-голяма част от времето си на своето семейство, на децата си, на тяхното обучение, на фитнеса и на голфа.

Той твърди, че е здраво стъпил на земята благодарение на съпругата си Ивана.

Неговото лице светва, когато говори за двете си деца. Родени и отраснали в Италия, Ивана и Павел (кръстени на родителите си) се чувстват италианци и посещават италианско училище, въпреки че Недвед ги кара да вземат изпитите и за чешката училищна система.

Що се отнася до футбола, Недвед твърди, че “в никоя друга страна футболът не се преживява както в Италия, почти до лудост. По телевизията и във вестниците има прекалено много футбол, през седмицата винаги се говори за футбол.”

През декември 2003 г. Недвед спечели Златната топка за най-добър футболист в света. Той прекрати състезателната си кариера през август 2009 г. и сега е член на борда на директорите на Ювентус, оглавяван от Андреа Аниели (син на Умберто).

“В Италия научих много, израснах както като мъж така и като футболист. Прекарах най-добрите години от кариерата си тук,” обяснява той.

Недвед казва, че последният му ден в Италия може да не е много далче, но бъдещето му ще бъде определено от образованието на децата му.

Гледайки назад към годините прекарани тук Недвед казва: “Никога няма да намеря хора като италианците. . .толкова спонтанни и живеещи живота с усмивка и с пълна сила,” добавя той. За мнозина италианци той все още е “чехът”, но може би резервираният самодисциплиниран мъж от Скална е повече италианец, отколкото признава.