Астрономите регистрираха най-далечната, до този момент, от Земята галактика, се казва в прессъобщение на обсерваторията Keck (W. M. Keck Observatory) на Хаваите (САЩ), публикувано в четвъртък.

Галактиката EGSY8p7 се намира на разстояние 13.1 милиарда светлинни години от нас и ние я "виждаме" такава, каквато е била едва 585 милиона години след Големия взрив.

Учените използвали инфрачервен спектрометър MOSFIRE и са определили възрастта по т.нар. линия на Лайман алфа, която е спектралната линия на атомния водород.

"Ние постоянно наблюдаваме тази линия в спектъра на близките в астрономически смисъл обекти и тя е един от най-надеждните показатели за формирането на звездите. Но колкото по-дълбоко във Вселената навлизаме, и следователно виждаме по-ранен етап, толкова пространството между галактиките става все по-запълнено с водородни облаци, които поглъщат сигнала", казва един от авторите на изследването Ади Цитрин от Калифорнийския технологичен институт, в прессъобщението, цитирано от ТАСС.

При тези изследвания за учените е интересно не само по себе си откриването на най-далечната галактика, но също и фактът, че те са успели да регистрират линията Лайман-алфа нейния спектър. Според теоретичните изчисления, вселената е непрозрачна за излъчване през първите 400 милиона години от създаването си, поради факта, че тя е била пълна с неутрален водород.

След това, постепенно, с появата на първите галактики, звездната радиация разделя неутралния водород на протони и електрони. Учените предполагат, че този процес е ставал постепенно. Формиращите се галактики са превръщали водорода около себе си в йонизирана плазма, а разширяващите се йонизирани области се припокриват, посочва БГНЕС.

Регистрирането на Лайман-алфа линията от галактиката EGSY8p7 позволява на учените да смятат, че около някои галактики водородът се е йонизирал преди другите наоколо. Може би това се дължи на факта, че йонизиращо лъчение на звездите в тези галактики е особено силно.