Увеличението на минималните осигурителни доходи за поредна година породи напрежение сред работодателските организации. Днес се очаква четирите представителни организации на бизнеса - КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ, да разкритикуват съществуването на прагове, върху които се осигуряват работещите в България.

Те ще се обявят и срещу намерението на вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин административно да наложи увеличение на минималните осигурителни доходи в секторите, в които няма споразумения между работодатели и синдикати.

За 2016 г. са договорени нови, по-високи осигурителни прагове, в 49 икономически дейности, припомня вестник "Стандарт". За останалите 36 или изобщо не са водени преговори, или работодатели и синдикати не са се споразумели.

Средният ръст на договорените прагове е 8%, обяви тези дни вицепремиерът Ивайло Калфин. И съобщи, че ще наложи процент увеличение и за секторите без споразумения, като е логично той да е средният процент в договорените сектори.

През миналата година Калфин също се възползва от законовото си право като министър на труда административно да вдигне минималните осигурителни доходи в браншовете, в които не са водени преговори. Тогава този процент бе 4.2%.

Сегашното средно повишение от 8% е най-високото от 2009 г. насам, когато минималните суми, върху които се плащат осигуровките, се покачиха с рекордните 26.6%. Те бяха договорени през лятото на 2008 г. преди световната финансова и икономическа криза да връхлети България.

След това няколко поредни министри на труда отказваха да вдигат административно осигурителните прагове в секторите без споразумения. Първи тази практика пречупи вицепремиерът Ивайло Калфин.

Според работодателските организации обаче поредно увеличение на цената на труда ще затрудни масово фирмите в България. От началото на 2016 г. се очаква да се увеличи и минималната работна заплата от сегашните 380 на 420 лв.

Всъщност според сметките на бизнеса високият 8%-ов среден ръст на осигурителните прагове за 2016 г. се дължи именно на очакваната по-висока минимална заплата. В сравнение с първото полугодие на т.г., когато беше 360 лв., тя ще скочи с над 13% догодина.

Това увеличение обаче, което засяга осигурителните доходи на най-нискоквалифицираните работници, не е плод на преговори, а ще бъде административно решение, посочва бизнесът. Ако се изключи влиянието на по-високата минимална работна заплата, ще се види, че за останалите категории работещи ръстът на осигурителните прагове е от порядъка на 2-3 до 4%, посочиха браншови организации, които вече са подписали споразумения.

"На фона на по-високите цени на тока едно увеличение и на цената на труда ще е пагубно за голяма част от фирмите", коментира Димитър Бранков, зам.-председател на БСК. "Трябва да се има предвид и че в много общини в страната средната заплата е от порядъка на 450-500 лв.", посочи той.

Според БСК държавните органи трябва да затегнат контрола върху плащането на осигуровки, вместо да поддържат въведената през 2003 г. система на минимални осигурителни доходи.