Вака започва бизнес начинанието си на 25 години. Тогава с 300 долара в джоба тя стартира компания за набиране на персонал Pinnacle Group. Деветнайсет години по-късно годишният оборот на компанията възлиза на 650 милиона долара.

Разбира се, възходът не е толкова лесен, колкото на пръв поглед изглежда. Бизнесът й бива сериозно засегнат след събитията от 11 септември 2001 година и отново по време на рецесията. Вместо да съкращава, Вака решава да въвежда иновации и да се разраства. Хазартният й подход се отплаща.

Връщайки се назад във времето, когато Нина е едва на 17 години, тя изживява лична трагедия. Баща й Хернан бива убит по време на обир в собствената му туристическа агенция.

По онова време младата жена учи в гимназия. Вака и сестра й Джесика поемат юздите на семейния бизнес. Заедно те съумяват да уредят документите на компанията и да се приготвят за продажбата й. След година сделката е приключена и Вака отива в Тексаския щатен университет.

„Ако бях поела по различен път на 17 години, сигурна съм, че хората щяха да проявят разбиране”, споделя Нина.
„Смятам, че любовта и силата на семейството ми ме дари с куража да продължа напред и да гоня целите си”, допълва тя.

Покрай управлението на Pinnacle, Вака е част от управителния борд на Global Entrepreneurship и взема активно участие в борда на три компании: Comerica Bank, Kohl's и Cinemark. Тя е една от двете жени в историята, която някога е била председател на Испанската търговска камара – и, между другото, единствената от Еквадор.

„Аз съм завещанието на татко”, категорична е Нина.

Ето отрязък от успеха на Вака:

Какъв беше животът ви, докато израствахте?

Аз съм едно от петте деца на семейство имигранти, което идва от Куито, Еквадор, в Лос Анджелис. В началото имахме скромни възможности, но родителите ми са предприемачи и активни граждански лидери, така че отрано бяхме научени да работим здраво и да допринасяме за благополучието на семейния бизнес и общността.

Дойдохме в САЩ, след като братът на баща ми го повика, за да рабите в компания за залагания. Работата се състоеше в масторенето на дъски за шахмат. Малко след пристигането на поканата заминахме, следвайки американската мечта.

При пристигането си в САЩ постепенно родителите на Нина започват да се вслючват в дейности, свързани с общността. Баща й работи на няколко места – освен с дъски за шахмат, се занимава с паркиране на коли нощем и каквото дойде още. Впоследствие става предприемач.

Покрай бизнеса си започва да развива туристическа агенция, която се превръща в едно от най-стабилните му и най-продължителни занимания. Именно благодарение на агенцията на масата на Нина има храна.

Самата тя започва работа на 10 години в туристическата агенция на баща й. Като се връща назад в спомените си, Вака признава, че е работила здраво през младежките си години. Но наедно с това с много любов и надежда.



Опишете как се вписахте в квартала, където израснахте?

Докато бяхме деца, се местехме често. Образованието беше приоритет за родителите ми и те работиха усилено, за да можем да учим в най-добрите държавни училища. Винаги търсеха къща, която ще ни позволи да бъдем близо до най-доброто училище. Но понякога, заради финансови проблеми, се налагаше да се върнем в квартала Сепулвена, Лос Анджелис.

Въпреки постоянните премествания и несгодите, успях да получа добро образование. Като тийнейджър излизах от вкъщи в 5 часа сутринта, за да се кача на автобуса и да пътувам час и половина до по-добро училище.

Отрано разбрах, че не бива да позволявам на бариерите да ме отклонят от следването на важните цели в живота.

Кое беше най-голямото бизнес препятствие, пред което сте се изправяли?

Като предприемач съм се изправя лице в лице с много трудни моменти. Най-драматичният беше през 2001 година, точно след събитията от 11 септември. По това време родих второто си дете (от четири общо сега) и икономиката беше замръзнала след националната трагедия. Компаниите не искаха да се разрастват и компанията ми за набиране на служители бедстваше.

Бяхме на ръба на ликвидацията, когато решихме да сменим курса. Знаехме, че компаниите все още се нуждаят от помощ, затова започнахме да кандидатстваме за проекти. След 40 опита да се доберем до проект на голям клиент, спечелихме двама клиенти.

Чувствахме се така, сякаш ритаме врата. Трудно беше. Днес компанията струва 650 милиона долара, като целта ни е да достигнем 1 милиард през следващата година.



Смятате ли, че упоритата работа от най-ранна възраст ви е дала предимство пред връстниците ви?

Няма съмнение, че работих много през годините. Повече от връстниците ми. Но това не беше въпрос на избор – налагаше се. Винаги съм била своя собствен конкурент. Вярвам, че в страна като САЩ има огромни възможности.

Кой беше вашият „голям удар”?

Един изключителен клиент ни повярва през 2007 година. Толкова много ни хареса, че ни връчиха договор на стойност 100 млн. долара. Сделката разшири капацитета ни на действие неимоверно много.

Утроихме приходите си, разширихме се до присъствие в 49 щата из цялата страна. Постави ни на пътя към растежа, който постигнахме след подписването на договора.

Друг ключов момент бе през 2013 година. Става дума за сътрудничеството ни с Comcast. Компанията зареди компанията ни с достатъчно „гориво”, за да планираме днес растеж продажби в размер на 1 милиард долара. Благодарни сме за това сътрудничество.

Кой е човекът, който ви помогна да сте това, което сте днес?

Майка ми. Тя е най-големият ми критик и в същото време човекът, който умее да ме накара да се усмихна, независимо от обстоятелствата. Това е жена с уникална визия за живота, като предприемач и гражданин. Тя винаги ме караше да бъда отговорна за това, което правя – то винаги трябваше да бъде свързано с нещо съществено и допринасящо за хората.

Майка ми ме научи да мечтая в големи мащаби и да помня, че сме способни да правим история.

Кое е нещото, което правите всеки ден и ви помага да постигате целите си?

Увереността. Това, което правя всеки ден, е да вярвам, че може да постигна промяна.

Как дефинирате успеха? И смятате ли, че сте го постигнали?

Моята дефиниция за успех се променяше през годините. Когато бях на младежка възраст, успехът се изразяваше в пари. Сега, когато все повече години са зад гърба ми и може би по-малко пред мен, свързвам успеха с усещането за удовлетвореност и щастие.

Успехът на Pinnacle Group ми позволява да изхранвам семейството ви. Но това, че мога да нахраня общоността, подхранва душата ми.