Разчитаме на пет отправни точки за осигуряване на икономическо развитие и растеж, за създаване на устойчива среда за гражданите и бизнеса, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на Четвъртата среща на върха ЕС – Югоизточна Европа, организирана от The Economist.

Тя поясни, че това са политическата стабилност и диалога; икономическата стабилност и ясните послания към бизнеса, гражданите и външните инвеститори, чрез ясна политика на стабилни данъци, както и прогнозируемост, която прави ясно за всички какво може да се очаква и какво да не се очаква от страната.

Министърът разясни, че правителството има ясна стратегия и визия за управленския мандат, както и концепция за развитие за основните сектори за страната.

Националната схема за пространствено развитие е базата, която ни показва как балансирано да развиваме регионите и кои са предпоставките за развитие на отделните сектори, каза Павлова. Имаме ясна концепция за това как да развиваме инфраструктурните сектори, допълни тя.

Министърът припомни, че са одобрени и приети стратегиите за развитие на пътната инфраструктура и за отрасъл ВиК, които посочват приоритетите в тях, наличните и необходимите ресурси.

Опитахме се да променим подхода и затова се насочихме към резултатно ориентирани програми и стратегии за новия програмен период, заяви регионалният министър. На тази основа опитахме да планираме инвестициите от Европейския съюз, допълни тя.

Павлова поясни, че до 2020 г. ще се работи в две основни направления. Проектите, които ще се финансират, ще са взаимообвързани, интегрирани и ще обединяват инвестиции от няколко сектора, посочи тя.

Регионалният министър обърна внимание, че периодът 2014-2020 г е последният, през който ще може да се разчита на безвъзмездни средства за пътна инфраструктура.

Той е последният, в който ще има и безвъзмездно грантово финансиране за столицата, тъй като тя вече достига средно европейско ниво и от следващия период няма да получава средства за развитие на базисната инфраструктура, съобщи тя.

В този период се фокусираме и върху излизане от чисто безвъзмездното финансиране и за това ще наблегнем на финансовия инженеринг и публично-частното партньорство, като ще се опитаме да мултиплицираме ефекта, каза Павлова и като пример посочи инициативата JESSICA.

Тя напомни, че чрез нея първоначалният капитал от 60 млн. лв. от Оперативна програма „Регионално развитие“ е утроен с привлечени средства, в резултат на което са направени много повече инвестиции в големите градове на страната.

В новия програмен период възможността е разширена, съобщи министърът. Имаме амбицията през инструментите за финансов инженеринг да създадем 6 фонда със средства от оперативните програми „Региони в растеж“ и „Околна среда“ за инвестиции в няколко направления.

С 200 млн. лв. от ОПОС 2014-2020 г. се предвижда да бъде създаден фонд за развитие на инфраструктурата на водния сектор. За достигането на необходимите нива в него са необходими над 10 млрд. лв., а наличните от ЕС средства са само 2 млрд. лв., посочи тя.

С начален капитал от 270 млн. лв. по линия на ОПРР 2014-2020 г. ще бъдат създадени пет регионални фонда: за градско развитие на София, на Северна България и на Южна България, гаранционен фонд, и фонд за развитие на туристическа инфраструктура, каза още Павлова.

На пазара има свеж ресурс. Затова ще направим всичко възможно да го привлечем, да инвестираме разумно и да реализираме проекти, които ще променят градската среда, заяви в заключение министърът на регионалното развитие и благоустройството.