Ейлса Крейг е малък гранит остров в устието на река Клайд, разположен на около 16 км от бреговете на Шотландия. Островът е известен също като Майлстоун Пади заради своето местоположение по средата между Глазгоу и Белфаст.

Днес той е необитаем и е дом за голям брой различни видове птици.

Островът е и основният източник в света на рядък вид микрогранитогрес с особена структура, който се използва за направата на камъни за спорта кърлинг. Повече от две трети от всички кърлинг камъни произхождат от тази малка вулканична скала в морето.

Кърлингът е много необичаен спорт, който се играе върху лед. Играта е измислена от шотландците преди повече от 400 години, а сега е част от програмата на Зимните олимпийски игри. Спортът е много популярен в Канада.

Блоковете гранит, използвани в играта, не могат да бъдат произведени от какъвто и да е гранит. Камъните са много тежки, между 17 и 20 кг, и се удрят един в друг многократно.

Вижте още: 18 олимпийци, които имат обикновени професии

Ейлса Крейг е вулканичен остров, създаден от вулкан преди около 60 милиона години. Той е с дължина около 1.2 км и ширина 0.8 км, като се издига стръмно на височина от 340 метра.

Островът има дълга история, като през годините на него е имало и замък. Днес той е разрушен и останките му могат да се видят, както и малка вила, фар и кариера, управлявана от шотландска фамилия с изключителни права върху гранита на острова.

Тук се произвеждат два вида гранит за кърлинг - Blue Hone и Common Green. Blue Hone има много ниска водопоглъщаемост, а Common Green е с по-ниско качество от Blue Hone, но и двата са изключително издръжливи.

Камъкът за кърлинг, направен на острова, има средна продължителност на живота от 20 до 30 години. Има камъни в употреба днес, които са извличали преди 40 до 50 години.

Днес извличането на гранит на Ейлса Крейг е ограничено. Той е природен резерват и е позволено да се добиват материали на всеки няколко години.

Последният път гранитът е добиван през 2013 г., след пауза от 11 години. Фирмата тогава е събрала 2000 т камъни, които са достатъчни, за да запълнят очакваните поръчки най-малко до 2020 г.