В света на финансите, когато се говори за Черния понеделник, става въпрос за понеделник 19 октомври 1987 г., когато борсите по света се сриват, губейки голяма част от пазарната си капитализация за много кратко време.

Сривът започва в Хонконг и се разпространява на Запад към Европа и застига и САЩ, след като другите пазари вече са записали значителни понижения.

Щатският борсов индекс Dow Jones Industrial Average (DJIA) пада с точно 508 пункта, до 1 738.74 (22.61%). В Австралия и Нова Зеландия това явление е наричано още Черният вторник заради часовата разлика.

Понятията Черен понеделник и Черен вторник се използват още и за 28 и 29 октомври 1929 г., които се случват след Черния четвъртък - 24 октомври, който слага началото на пазарния срив през 1929 г.

Как се стига до там?

В края на 1985 г. и в началото на 1986 г. щатската икономика започва да преминава от възстановяване с бързи темпове на растеж от рецесията през 80-те години към по-бавни темпове на растеж, което довежда до кратък период на "меко приземяване" със забавянето на темповете на растеж и спад в инфлацията.

Борсата отчита сериозен ръст, като индексът Dow Jones достига своя връх през август 1987 г. на ниво от 2 722 пункта, или 44% над нивото му от 1 895 пункта от края на предходната година. Финансовата несигурност може би се е засилва допълнително от това, че ОПЕК губи сериозни позиции на пазара, а цената на петрола пада с над 50% до средата на 1986 г.

На 12 октомври индексът Dow Jones падна с 95.46 пункта (3.8%) до 2 412.70 пункта и с още 58 пункта (2.4%) на следващия ден, губейки над 12% от достигнатия на 25 август връх.

В четвъртък, 15 октомври 1987 г., Иран удря с ракета американския танкер Сунгари в кувейтски води. На следващата сутрин Иран удря още един щатски танкер.

В петък, 16 октомври, когато всички пазари в Лондон са затворени, неочаквано поради Голямата буря от 1987 г., Dow Jones пада със 108.35 пункта (4.6%), затваряйки на ниво от 2 246.74 пункта.

Вижте още: 10-те най-големи едноднeвни срива на Dow Jones

Сривът започва на пазарите в Далечния изток сутринта на 19 октомври. По-късно същата сутрин два щатски военни кораба обстрелват иранска петролна платформа в отговор на иранската атака срещу втория танкер.

Пазарни ефекти

До края на октомври борсите в Хонконг, Австралия, Испания, Великобритания, САЩ и Канада са паднали с 45.5%, 41.8%, 31%, 26.45%, 22.68% и 22.5% респективно. Новозеландският пазар е засегнат особено сериозно, падайки с около 60% от върха си през 1987 г., като след това са му необходими няколко години, за да се възстанови.

Спадът по време на Черния понеделник е бил и остава най-голямото еднодневно понижение в процентово изражение на Dow Jones. (Понякога 12 декември 1914 г. погрешно е посочван като денят с най-голям спад за индекса.)

След пазарния срив от 19 октомври 1987 г. група от 33 видни икономисти се срещат във Вашингтон през декември 1987 г. и заедно прогнозират, че "следващите няколко години могат да бъдат най-проблемните от 30-те години". Икономиката обаче почти не е засегната и икономическият ръст се увеличава през 1987 и 1988 г., като в началото на 1989 г. Dow Jones достига отново най-високото си ниво на затваряне отпреди върха от 2 722 пункта.

Бързото възстановяване на пазара обаче до голяма степен се дължи на спестовния бизнес, който вече е привличал доста негативно внимание преди срива си в средата на 1989 г., което от своя страна води до "твърдо приземяване" на щатската икономика по-късно през същата година.

Всичко това и внезапният край на бума на придобиванията с огромни заемни средства вкарват икономиката в петгодишна депресия по-късно през същата година.

Вероятните причини за срива включват търговията с автоматизирани програми, надценка на акциите, ниска ликвидност и пазарна психология.

Популярно обяснение на срива от 1987 г. е търговията с автоматизирани програми. Според някои икономисти спекулативният бум на пазара преди октомври е бил причинен от автоматизираната търговия, а пазарният срив просто е бил завръщане към нормалните нива.

При всички случаи върху автоматизираната търговия бе хвърлена по-голяма част от вината за пазарния срив от 1987 г.

По време на настъпилия финансов хаос Федералният резерв насърчава банките да продължат да се кредитират помежду си при обичайните условия. Банките го правят на загуба, но това съхранява цялостта на системата.

Според някои експерти реакцията на Фед на Черния понеделник слага началото на нова ера на инвеститорско доверие в способността на централната банка да успокоява ситуацията при подобни сривове.

Последствия

След Черния понеделник са въведени нови регулации, между които и възможността борсите да спират временно търговията в случаи на изключително големи понижения на някои индекси като Dow Jones.