Фараоните. Все по-често жителите на санданското село Катунци са наричани така от хора от другите населени места в региона. Не че владеят нещо кой знае какво, имат само домовете и лозята си. Но един египетски инвеститор е на път само след броени месеци да превърне селището в индустриален център.

Или поне в място, което дава работни места и за населението в околните села. "Тогава ще владеем пазара на труда, така че може да ни викат фараони, не се обиждаме", казват с усмивка зевзеците в Катунци, цитирани от вестник "Стандарт".

Съвсем сериозно в Катунци се строи голяма фабрика на бизнесмен от Египет. Пък и преведена от древноегипетски, думата "фараон" първоначално означава "голям дом", "палат". В конкретния случай става въпрос за голямо предприятие. Затова прякорът на местните никак не е случаен.

"Тази фабрика ще промени коренно визията на селището ни. Ще даде работа на 150 души в началото, а намерението на египетския бизнесмен е да наеме до 1-2 г. над 400 работници. Ние няма как да осигурим толкова работна ръка, ще се трудят тук хора от целия регион", категорични са жителите на Катунци.

Те с трепет следят строителството на предприятието. Това важи най-вече за безработните, които се надяват до няколко месеца да имат работа и да изкарват доходи. Очаква се фабриката за медицински консумативи да заработи в санданското село до средата на следващата година.

Египетският милионер Манду Атеа решил преди време да инвестира в селището. Харесал много мястото и убедил съдружниците си да направят мащабната инвестиция. Строителството на базата е в разгара си, работи се от ноември миналата година. Средствата, които налива, са огромни за нашите мащаби.

"От него съм чул, че инвестира над 7-8 милиона евро. По-голямата част от продукцията ще изнася в чужбина, но ще зарежда и родния пазар", казва кметът на Катунци Стоян Танушев. Строителните дейности се извършват на мястото на стария предачен цех, който бил собственост на "Медика".

Инвеститорът закупил земята от фармацевтичното предприятие. "Човекът е много сериозен, периодично идва той, но по-често праща свои сътрудници и съдружници, за да нагледат как вървят строителните дейности", хвалят го в селото. Това лято също пристигнал един от бъдещите собственици на завода.

В компанията на кмета на община Сандански и на местния управник разгледал цялата база. Проверил докъде е стигнало стоителството. Уверил се, че всичко върви по план и си заминал.

"Аз съм пенсионер, но за младите тази фабрика е спасение, за да не избягат в чужбина. За да имат шанс за достоен труд в родината си, а не да се скитат немили-недраги зад граница", уверява Йордан Халачев. Възрастният мъж е един от най-добрите лозари и винари в Катунци. Приготвил е специална колекция вино за египетския инвеститор.

"Само да го видя, ще му подаря истински еликсир. Ще забрави мъката по родината си, щом го опита. Пък и пирамиди имаме наблизо - в Мелник. Не са като египетските, но ще свършат работа. Трябва да му предложим жителство, да го направим "почетен селянин". Че такива инвеститори са кът, няма ги по големите градове, а той избра нашето село", пали се бай Данчо.

Много местни хора вече не искат да чуят за друга работа. Надеждата им е в египетската фабрика за медицински консумативи. Някои са готови да напуснат други фирми, за да станат част от трудовия колектив на египетския милионер. Предприятието ще реши проблема с безработицата в целия регион.

"Факт е, че повечето от жените ни работят в момента в гръцки шивашки цехове. Там е ясна картината - ниски заплати, много работа, извънреден труд, който най-често не се заплаща. А в египетската фабрика всичко е съобразено с европейските изисквания. Ще се осигурят добри и безопасни условия на труд, възнагражденията също ще са добри за нашите географски ширини", разкрива кметът Стоян Танушев.

Истината е, че местните хора започнаха обратното броене до пускането в експлоатация на фабриката. Те не крият надеждата си, че ще могат да се трудят като европейци в модерния завод на египтяните. И още много дълги години другоселците ще ги наричат "Фараоните".

Заводът отваря врати лятото

До юни догодина заводът трябва да отвори врати. Сигурно е, че до март-април 2016 г. строителите от фирма "Монолит - 21 - Андонов и Захов" ООД ще приключат с работата по вдигането на предприятието. Строителните дейности вървят по график, няма никакво забавяне.

"Инвеститорът е много сериозен. Поддържаме връзка по телефона. Превеждат се навреме всички необходими финансови средства. Нямаме никакви забележки към него и съдружниците му. Имаме си взаимно доверие", заяви Митко Захов, един от собствениците на дружеството, което извършва ремонта и реконструкцията на старата сграда.

Всичко се прави по европейските изисквания за безопасни условия на труд на работниците. Цялата фабрика е на площ от 40 дка, а разгънатата застроена площ е върху 6-7 дка. Строителните материали са най-модерните на пазара. Прави се топлоизолация, хидроизолация на старата сграда, която е със сменени фасадни панели. 50 работници се трудят на строителния обект.

Към края на реконструкцията ще бъдат наети още 10-20 строители, тъй като ще имаме нужда от още работна ръка, разкрива бизнесменът Захов. Основното хале е на площ от близо 6 дка, строят се и 4 помещения, абонатна станция, трафопост.

Вече пристигат и част от машините, те са опаковани и са в двора на предприятието. Докарват ги от пристанището в Солун. Медицинските консумативи, които ще се произвеждат в Катунци, ще са предимно за износ, но част от тях ще се предлагат и на българския пазар.

В селото гледат 5000 дка с грозде

Село Катунци е едно от по-големите в община Сандански. При население около 1300 души хората тук отглеждат 5000 дка лозови масиви. И това е основният поминък за местните. Повечето лозари са съвсем дребни производители - имат между 10 и 30 дка.

По-големите са до 100 дка, но са малко на брой. В последните години местните стопани имат проблеми с липсата на гарантиран пазар и с ниските изкупни цени на продукцията. Винпромите отглеждат все повече собствени масиви с грозде и купуват твърде скромни количества от частните производители.

Преди 2 г. пък цената на гроздето удари дъното - 30 ст./кг. Това принуди доста стопани да зарежат лозята си. "Не излиза сметката. Миналата година природата ни обърна гръб и на места загубите бяха до 80%. Без държавна политика и осигуряването на минимални изкупни цени и пазари сме обречени", жалват се местните. Затова за тях е толкова важно да заработи новата фабрика на египтянина - за да имат работа и добри доходи.