Каквито и да са начините и стратегиите за инвестиране на финансовите пазари, в крайна сметка целта е една - извличане на печалба. Общо взето, пред инвеститорите има два основни начина да търгуват на фондовите пазари – активно и пасивно.

Инвеститори и специалисти вече от много години спорят кой е по-добрият начин на инвестиране - дали това да следваш стратегията buy and hold (купи и дръж) или активно да търгуваш на пазарите.

Вижте още: Нисковолатилните индексни фондове, решение за настоящата криза?

Както се сменят периодично партиите в САЩ - при техния двуполюсен модел, така се сменят и нагласите на инвеститорите относно коя от двете стратегии е по-добра, след като практиката обори другия модел.

Пасивните трейдъри приемат теорията за ефективния пазар (според която никой пазарен участник не разполага с повече информация от останалите, за да реализира по-добра от пазарната доходност), като подбират позициите си, следвайки фундаментален анализ. Те се надяват да реализират близка до пазарната доходност или малко по-добра в дългосрочен хоризонт.

Активните трейдъри са тези, търсещи точния момент за инвестиции, като се опитват да прогнозират посоката на пазарните движения с цел да се купи евтино и продаде скъпо. Това е стратегия, на която не малко професионални инвеститори разчитат и много други се опитват да копират.

Като следващи активната стратегия за търговия можем да определим и така наречените инвеститори-активисти. Те станаха изключително популярни през последните няколко години, като стратегията им включва покупка на значителен дял в дадена компания с цел оказване на контрол върху бизнеса й.

Последните обаче срещат не малко критики, включително и от утвърдени инвеститори като Уорън Бъфет. Бъфет е привърженик на пасивното инвестиране, като според него най-добрият период за държане на акциите на една компания е вечност.

Вижте още: Лошият късмет за Бъфет продължава

Определено можем да кажем, че през последните пет години на мода бе пасивното инвестиране. Причината – повишението на щатските и останалите водещи световни индекси през този период в условията на почти никаква корекция. Казано по друг начин, налице бяха идеалните условия за него.

Популярността на пасивната стратегия за инвестиране съдейства и за силния ръст на индустрията на индексните фондове (още една пасивна форма за инвестиране). Неуспехът на активните фондове да бият пазара дадоха сила на призива на специалисти като Джак Богъл и Уорън Бъфет към инвеститорите - да се насочат към „нискоразходни индексни фондове, базирани на широки индекси“.

Разбира се, всеки цикъл рано или късно приключва - обикновено в момента, когато достигне своя връх. Именно това може да се случи и с ефективността на пасивното инвестиране. В условията на нива, близки до исторически най-високите за щатските индекси, е напълно възможно да станем свидетели на сериозна корекция или поне на движение в рейндж през следващите години.

Много анализатори предупреждават за нулева и дори отрицателна доходност за инвеситорите през следващите години. Това би била неблагоприятна за пасивното инвестиране среда и може да изведе активното инвестиране отново на преден план. Дали това ще се случи предстои да видим...