Как небостъргачите в Абу Даби пестят електричество

Стъклените кули с фасади вече се появяват навсякъде по света - дори и в суровата пустинна среда на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, където живакът на термометъра често достига невероятни стойности през лятото.
Тези стъклени сгради пропускат слънчевата светлина, която бързо загрява интериора им и буквално ги превръща в оранжерии, което изисква присъствието на мощна климатична система, за да ги направи обитаеми.
А повишеният енергиен разход напълно елиминира ползата от вложените по-малко работно време, материали и пари, които са резултат от избора на стъкло като материал за изграждане, а не тухли и хоросан.
Al Bahr Towers в Абу Даби са съвсем различни сгради. Със своите 29 етажа, 145-метровите кули близнаци, разположени в пресечната точка на Al Саада и Al Salam Street, имат фасада, направени изцяло от стъкло.
Но екстериорът на Al Bahr е покрит със защитен пашкул от 2 000 елемента, подобни на чадъри, които се отварят и затварят автоматично в отговор на интензивността на слънчевата светлина.
Технологията е вдъхновена от традиционните дървени решетъчни панели, наречени Mashrabiya, които се поставят на прозорците на традиционните арабски къщи от 14-и век.
Те осигуряват както сянка, така и неприкосновеност на личния живот, но все пак позволяват на обитателите да имат поглед към екстериора.
Вижте още: 10 сгради, които показват бъдещето на архитектурата
Защитният пашкул се намира на два метра извън екстериора на сградите и е поставен на отделна рамка. Всеки триъгълник е покрит с фибростъкло и програмиран да реагира на движението на слънцето.
През нощта чадърите остават сгънати, така че фасадата се вижда. Когато слънцето изгрява сутрин, се отварят елементите по протежение на източната част на сградата, след което процесът се ръководи по движението на небесното тяло.
Динамичните панели намаляват слънчевото затопляне с повече от 50%, като същевременно свалят значително и разходите за електричество. Освен това способността им да филтрират светлината е позволила на архитектите да избегнат затъмнените стъкла, които неизбежно ограничават достъпа на светлина през целия ден.
Това пък означава, че използването на изкуствено осветление в интериора е сведено до минимум.