Засилената спестовност на българите и напълването на банките с пари доведоха до рязък спад на лихвите по депозити. Последните данни на БНБ показват, че средната лихва по депозити е 1.51%.

По-голямата част от големите банки вече предлагат оферти, при които доходността на срочните депозити се движи между 0.2 и 0.7% Обикновено това се отнася за стандартните им предложения по 1-годишните влогове и ако парите са в банката за 6 или 12 месеца.

Ако срочният депозит е 1- или 3-месечен, то тогава лихвата се движи от 0.05 до 0.4%. Това е най-ниската доходност на срочните депозити през последните 10 години, пише вестник "24 часа".

На практика единствено дефлацията през последните месеци прави депозитите все още печеливши. Дори минимално вдигане на цените в рамките на 1-1.5% годишно щe направи голяма част от влоговете губещи.

При сегашните ниски лихви се оказва, че вече има спестовни продукти, които са губещи - поне в първата година на откриването им. Става въпрос за спестовни сметки или други продукти, които банките предлагат.

При тях има такса от 2 лева за откриване на сметката. Някои банки удържат и месечна такса за обслужване на сметката, която е между 1 и 2 лева. Така се оказва, че при внасянето например на 2000 лева със сегашните ниски лихви със сигурност таксите ще са по-големи от доходността. Като при някои от големите банки загубата е и над 1% годишно. При други се движи от 0.3 до 0.05 на сто.

Отрицателната доходност се получава, като се сметне таксата и данъкът върху лихвата, тъй като от тази година такъв се плаща за всички спестовни продукти, а не само за срочните депозити.

Има обаче и оферти за спестовни сметки от по-малките банки, които се оказват, че носят чист доход, който е по-голям от срочен депозит в голяма банка. Той стига до 1.3%, след като се приспадне данъкът върху лихвата. Основната причина за това е, че част от тези банки са премахнали таксата за откриване и поддържане на сметката.

Има и банки, които дават сравнително високи на общия фон лихви

При тях чистата доходност, като се приспадне данъкът достига 2.75%. Това са предимно по-малки финансови институции, като основната част са с български собственици, както и такива с гръцки акционери.

Тенденцията за спад на лихвите се забелязва по-осезаемо през последната година. Обобщените данни на БНБ за средните нива я доказват. През декември 2014 г. спрямо същия месец на 2013 г. средната лихва по депозитите с договорен матуритет в левове е намаляла с 1.13%, до 2.63 на сто, а по тези в евро – с 1.27%, до 2.16. За септември тази година средната лихва по левовите депозити вече е 1.51%.

За октомври данните ще бъдат обявени в края на тази седмица и се очаква доходността да намалее още. Предварителни данни показват, че 10 банки са понижили доходността по предлаганите от тях депозити в рамките на от 0.2 до 0.5%.

Въпреки ниските лихви, внасянето на пари в банка продължава да е най-предпочитаният начин за спестяване. Спрямо пика през 2009 г. понижението на лихвите е в пъти. Тогава средните годишни нива в левове надхвърляха 7%, а в евро - 6 на сто.

Дори имаше оферти и за 8-10% при по-дългосрочните депозити. Причината тогава бе ясна – в разгара на кризата банките търсеха ресурс и битката за всеки лев бе жестока.

Сега основното обяснение за понижението на лихвите по влогове е непрекъснатият ръст на спестяванията и голямата ликвидност, която имат банките. Ето защо не е нужно да дават твърде високи лихви.

В края на декември 2014 г. депозитите на неправителствения сектор биха стигнали 57.640 млрд. лв., което е 73.2% от БВП, като годишното им увеличение бе 1.5%. В края на септември тази година депозититена неправителствения сектор вече са 60.941 млрд. лева, а годишното им увеличение е 3.4%.

Депозитите на нефинансовите предприятия са 16.849 млрд. лв.. В сравнение със същия месец на 2014 г. те се увеличават с 3.9%. Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 14.3% на годишна база до 3.014 млрд. лв.

Депозитите на домакинства са 41.078 млрд. лв., като на годишна база ръстът им е с 4.8%. За последните 3 г. депозитите са се увеличили с над 10 млрд. За сравнение в края на 2009 г. те са били 24.84 млрд. лв.

Трупането на нови депозити промени и съотношението на привлечените средства. Почти 90% са от местни клиенти. Това означава, че банките финансират кредитната си дейност основно от български фирми и граждани и разчитат много малко на външни източници.

Почти всяка банка предлага и алтернативи на стандартните депозити. Една от тях е т.нар. безсрочна спестовна сметка. Другите спестовни продукти са с разнообразни условия и някои от тях дават възможност за по-висока доходност при определени условия.

Има по-дългосрочни депозити - от по 2-3 г. Предлагат се и по-краткосрочни с растяща лихва. Има и влогове с авансово изплащане на лихвата. Банките обявяват и промоции, но напоследък и те понамаляха. Тенденцията, която се налага, е по-силно ограничаване в предлагането на безсрочни депозити.

Лихвите по кредити паднаха под 6%

Лихвите по ипотечни кредити паднаха под 6%, показват последните данни на БНБ. За септември средното оскъпяване при заемите в левове за жилище е било 5.72%, а в евро – 5.84%. През септември 2014 г. средните лихви по жилищните кредити са били 6.58% за левовите и 6.89 на сто за тези в евро.

Намаление на оскъпяването има и при потребителските кредити. През септември средната лихва по тези в евро е 7.12%, а за левове - 10.72%. През същия месец на 2014 г. заемите бяха доста по скъпи - в левове лихвата бе 11.41%, а за евровите - 9.23%.

В края на миналата година лихвите по ипотечни кредити бяха 6.2% за левовите и 6.7% за тези в евро. При потребителските оскъпяването бе съответно 12.3 и 8.3%.

И при фирмените кредити тенденцията също е за намаление на лихвите. През септември за заеми до 1 млн. евро те са били средно 4.69 на сто при 6.73% преди година.

За по-големите кредити оскъпяването се е понижило до 4.92 при 7.77% през септември 2014 г. Сегашните нива най-ниските в историята на този вид заеми. Въпреки спада на лихвите кредитирането остава слабо. През третото тримесечие на 2015 г. банките са отпуснали с 0.54% повече потребителски кредити и с 0.02% повече ипотечни заеми спрямо края на юни. Общият портфейл от кредити, предназначени за потребление, в края на септември е 8.878 млрд. лв. При жилищните схемата е сходна.

При фирмените кредити концентрацията е в секторите търговия, преработваща промишленост, недвижими имоти, строителство, хотелиерство и енергетика.

Прогнозата на БНБ сочи, че лихвените проценти по кредити ще намаляват, защото цената на привлечения банков ресурс ще продължи да се понижава.

Според данните на БНБ, има 615 българи, които държат на влогове в банка над 1 млн. лева. Общо сумата, която са депозирали, пък е над 1.47 млрд. лв.

Милионери с влогове намаляват през годината

Xората, които държат над 1 млн. лева на влог, намаляват през тази година, сочат данните на Българската народна банка.

В края на септември техният брой е 611, а общата сума, която те държат на депозит, е 1.515 млрд. лв., което прави средно по 2.48 млн. лева на човек.

Спрямо края на миналия септември броят на физическите лица с влогове над 1 млн. лв. е намалял със 74, а сумата по влоговете им – с близо 211 млн. лв. В края на декември пък 615 са българите с над 1 млн. лева на влог. Общата сума, която са държали, обаче е била по-малка - 1.472 млрд.

Най-малките влогове - тези до 1000 лв., в края на този септември са били 7.5 млн. броя, а общата сума по тях е малко над 1 млрд. лв. В сравнение с третото тримесечие на 2014 г. бройката им намалява с 791 000, а изтеглената сума е 31 млн. лв.

Общият брой на депозите на домакинствата, нефинансовите предприятия и нетърговските организации, е 11.358 млн. в края на септември 2015 година. Те намаляват с 5.6% спрямо септември 2014 г.

Има увеличение на депозитите до 200 000 лв. За година те са стигнали от над 4.673 млрд. лева до над 5.2 млрд. лева. Според банкери причината е в това, че хората разделят парите си, за да могат да се възползват от законовата защита на влоговете си, ако има проблем с банка. По европравилата гарантирани са влоговете до левовата равностойност на 100 000 евро.

Кредитите на домакинствата и нетърговските организации са 2.690 млн. броя към края на третото тримесечие на 2015 година. Общата им сума е почти 18.340 млрд. лева и на годишна база намалява с близо 200 млн. лева. Хората с кредит за над 1 млн. лева са 104, а преди година - 86. Общо дължат 162 млн. лв.