Алекс Хай е първата жена и единственият частен гондолиер във Венеция. Облечена в традиционна униформа в бяло и синьо на гондолиерите на фамилията Марчело от 18 век, тя може да бъде видяна как вози на своята гондола Пегасо кралски особи, знаменитости и гости на хотели из тихите канали на града, избягвайки традиционните туристически маршрути.

Нейното пътуване дотук обаче не минава никак гладко. Хай се сблъсква със съпротивата на влиятелната Асоциация на гондолиерите и на града Венеция, която кулминира през 2007 г. в неуспешен опит да й бъде забранено да развива дейност независимо от асоциацията.

Тъй като не й е издаден лиценз, тя няма право да взема пътници, от която и да било публична стоянка във Венеция.

Хай е родена в Хамбург през 1967 г. Майка й е германка, а баща й алжирец. След като изучава визуални изкуства и кинематография в Хамбургския университет, тя се мести в Сан Франциско, където през 1992 г., тя приема да реновира ресторант във венециански стил.

Следващият проект, с който се занимава в Сан Франциско, е макет на гондола за карнавал с венецианска тематика.

Вижте още: Топ 10 на най-красивите градове-острови

Хай посещава Венеция чак през 1996 г., когато е наета от щатска филмова компания да направи проучване на Венеция от 15 век, когато “гондолите са били основният начин на транспорт”.

Там тя среща граф Марчело (“който ме научи на много неща за истинската и тайна история на Венеция”, споделя самата тя), както и най-различни професори, библиотекари и гондолиер, който й предлага да се научи как да гребе, като допълнение към проучването й.

Графът я запознава с други гондолиери. “Предполагам, че повечето от тях си мислеха, че ще се занимавам само няколко седмици или месеци и после ще ми омръзне,” казва тя. На Хай обаче никога не й омръзва.

Отначало всичко минава добре. По онова време не е имало официално училище за гондолиери, затова тя работи по 12 часа на ден като помощник на кей за гондоли, където изгребва вода и полира лодките. “Показаха ми как се гребе и работех и на моторизираните таксита, които развозват туристите из Венеция", споделя Хай пред FT.

Имаше много за учене. Като помощник Хай прекарва три години, изучавайки 177-те канала на града, историята, маршрутите и как се менят климатичните условия в града. Тя също така научава италиански език.

“В началото бях скептично настроена, защото във Венеция нямаше други жени гондолиери, а три години не са малко време. Затова поразпитах и ми бе казано, че няма да има проблем да стана гондолиер.”

Реалността обаче се оказва друга. Спекулациите за това защо Хай се проваля на изпита си осем пъти в периода 1999 – 2010 г., “всеки път с все по-нисък резултат”, са доста добре отразени в пресата. Тя няма намерение да засяга отново този въпрос, като казва единствено, че прибързаните вестникарски истории за "момичето, което предизвиква гондолиерите”, са предизвикали обвинения в арогантност.

Тъй като не успява да вземе изпитите, Хай все още не разполага с лиценз за гондолиер, с каквито разполагат около 430 човека. (През 2010 г. Джорджия Босколо става първата жена, която получава лиценз за гондолиер във Венеция.)

Вместо това Хай работи “като личен гондолиер”. Граф Марчело бил толкова впечатлен от решителността и знанията й, че я поканил да носи традиционната униформа на гондолиерите на неговата фамилия.

Въпреки пречките, които е срещала досега, Хай е силно влюбена във Венеция. Твърди, че Хамбург е най-красивият град в Германия, но не й липсва.

Подобно на много от жителите на Венеция, Хай е поразена от размерите на огромните круизни кораби, които нанасят щети на крехката среда на града и изливат приливни вълни от туристи в потъващия град.

“Когато пристигнах тук преди 19 г., нямаше такъв масов туризъм,” казва тя. “Днес имаме по над 56 000 туристи ежедневно, почти колкото е населението на града. Хората слизат от круизните кораби, не разполагат с много време и се отправят директно към площад Сан Марко или моста Риалто.”

В апартамента си на последния етаж на остров Джудека Хай живее далече от суматохата. Последицата от масовия туризъм е „притокът на чужденците с ваканционни имоти и изтласкването на венецианците извън техния град”, казва тя.

“Обикновено заплата тук е около 1 000 евро на месец, затова венецианците се местят на сушата.”

Вижте още: 10 места, които трябва да видите в Италия

Този отлив постепенно води до заменянето на местните магазини и занаятчийски ателиета със супермаркети и магазини за сувенири. Има промени и в начина на живот. “Сега с чуждестранните съседи, градът става по-шумен,” споделя Хай.

Според нея “венецианците са тихи като гондола, която се плъзга по водата. Вечер усещат аромата на готвене, виждаш хората вътре, но не чуваш нищо. Разпознаваш хората по стъпките им.”

“Най-добрата част от моята работа е, че мога с гребане да се връщам в миналото.”