Подводна художествена галерия "Домът на русалката" беше открита за Никулден край Приморско. По този атрактивен начин водолази от дайвинг център в града привлякоха вниманието към подводните разходки и през зимата. Всъщност този спорт с подходящо оборудване може да се практикува през цялата година без значение какви са температурите навън.

Първата авторска картина, която намери място под водата, е творбата на скулптора Никола Диков "Св. Никола спасява моряка", създадена специално за галерията под вълните.

Интересът към гмуркането и подводните разходки през последните години все повече нараства. В България идват чужди туристи, които искат да разгледат потъналите в наши териториални води кораби. Отделно, все повече българи карат курсове и вземат сертификати за леководолази.

За състоянието на този отрасъл на туризма разказа Орлин Цанев, инструктор във водолазен център във Варна. По негова инициатива през 2011 г. бившият правителствен самолет Ту-154 от епохата на Тодор Живков беше потопен в Черно море, на около 700 метра от брега в курорта "Св. Св. Константин и Елена".

В България вече има много центрове, които обучават водолази, при това инструкторите са професионалисти и са много добри, разказва Цанев пред вестник "Стандарт". Обучават се хора от 17-18 г. до 60 г. и нагоре, а сред курсистите има и много жени, казва инструкторът.

Интересът към гмуркането, разходките под вода, както и към вземането на сертификати за водолази става все по-голям, посочва Цанев. Той отбелязва, че най-често туристите предпочитат дълбочината между 10-ия и 30-ия метър.

Морето ни е много красиво, има прекрасни места, рифове, подходящи за подводни снимки, атрактивни подводни обекти, но стига да има видимост, с усмивка разказва инструкторът и разкрива, че всъщност основният проблем е "характерът" на Черно море - ниска видимост, течения, а през лятото т. нар. термоклинове - разлики в температурата на водните пластове, при което скачаш на 22 градуса вода, а на 10-я метър вече е 5-6 градуса.

Но точно условията в нашето море го правят много добра школа за обучение на начинаещи водолази, допълва инструкторът. Според него, който се е учил у нас, в другите морета не среща трудности.

В родните центрове се обучават предимно българи. Основната причина е, че чужденците са в страната за кратко време, а дори да са за по-дълго, няма гаранции, че морето ще позволи ежедневно гмуркане. Затова много от центровете провеждат част от курсовете си в Гърция.

Тук започваме обучението, но го "довършваме" в Гърция, защото там каквито и ветрове да духат, винаги има места с идеални условия за гмуркане и не се пропускат дни, разказва Цанев.

В България идват много чужденци, които обичат да се гмуркат до потънали кораби. Според Цанев най-много са англичаните, руснаците, украинците и румънците. Чужденците проявяват голям интерес и към потопения самолет на Тодор Живков.

При добра видимост в морето старата летателна машина се радва на посещаемост. Самолетът стана прекрасен изкуствен риф, целият вече е обрасъл, казва Цанев. И допълва, че държавата трябва да стимулира такъв вид дейности, тъй като в момента у нас има само два умишлено създадени рифа - потопен кораб край Созопол и самолетът на бившия първи.

Във Варненския залив интерес за чужденците представляват няколко потънали баржи от Втората световна война. Има един танкер, три подводници, които също привличат вниманието. На север от Варна, към Балчик, има страхотен кораб на 16-17 метра дълбочина, за който обаче няма никаква информация кога е потънал и какво е правил в български води, казва инструкторът.

Въпреки липсата на информация за този кораб, когато се разчу, че има такъв, веднага се намериха подводни иманяри и го разграбиха, с огорчение разказва инструкторът. После допълва, че подводното иманярство е страхотен проблем, но трудно ще се справим с него, защото няма правила.

Браншът се оплаква от липса на правила

Браншът страда от липсата на правила, казва Орлин Цанев, инструктор във водолазен център във Варна. По думите му законодателството за този сектор е старо или изобщо липсва. За да отидеш до военен подводен обект трябва писмено разрешение от военните, което много затруднява работата на инструкторите, разказва Цанев.

По думите му Военноморските сили не пречат по никакъв начин на бранша, до момента центровете не са получавали отказ, но процедурата за отпускане на разрешението е бавна и минават няколко дни, през които морето може да е сменило настроението си и изобщо да не става за гмуркане. "Морска администрация" също не създава проблеми пред бранша, съдейства ни, но и там процедурата е тромава, казва Цанев.

Личната му позиция е, че гмуркането трябва да стане с уведомителен режим - т.е. институциите да получават писмено информация кога предстои спускане, кои са инструкторите, ръководител на екипа, колко са курсистите. В Гърция режимът е такъв - уведомителен, казва Цанев.

Според него пример от южните съседи можем да вземем и в налагането на ясни изисквания към дейността на обучителните центрове. Тук в момента е анархия, никой не контролира работата им и затова е нужна наредба, която да регламентира дейността на сектора, казва Цанев.

"В Гърция има закон за водолазната дейност и веднъж успял да получиш документи, и, ако спазваш правилата, съобразяваш се с морските закони - всичко е ОК за теб, за работата ти и в същото време за страната като контролиращ орган, разказа Антон Ангелов, който работи в южната ни съседка и обучава любители-водолази във водолазен център на Халкидики, Касандра, Пефкохори.

Условията за бизнес и за създаване на водолазен център в Гърция не са никак леки при узаконяването и изваждането на всички документи, обяснява българският инструктор. Той е доволен от работата си в Гърция, от условията за бизнес, от отношението на местните и на властите към него и колегите му от България.

Приеха ни изключително приветливо и всеки, който е около нас, се опитва да ни помогне, казва инструкторът. При гмуркане в Гърция могат да се видят много подводни обитатели, пейзажи и да се засити емоцията с нещо по-различно, по-екстремно, с преживяване с адреналин, разказва българският инструктор.