Бежанските лагери в страната ни са заети от мигранти само на 1/3 от капацитета им. Бегълците от военните кофликти в Близкия изток обикновено заобикалят страната ни по пътя си към Западна Европа. Гръцкото правителство очаква хаос заради влизането в сила на европейското споразумение с Турция.

Едва 40 от бежанците у нас работят и са се хванали сами да изкарват прехраната си. Някои от тях се трудят като шивачи, други - като златари. Повечето обаче са в дюнерджийниците на Аладин. От Агенцията по бежанците пускат обяви, за да намерят препитание и на други. Истината е обаче, че българите трудно възприемат сирийци или афганистанци да работят при тях, смятат експертите.

Сухите цифри показват, че през миналата година 20 391 чужденци от Близкия изток са потърсили закрила у нас. Те са влезли в регистрите, свалени са им пръстови отпечатъци. Статут на бежанец е даден на 4708 души, а хуманитарен - на 889 души.

Официални откази са получили едва 623 души. 14 567 души просто са избягали, без да дочакат решение на молбата си, и са продължили на запад към Германия, Дания и Швеция, където са роднините им. През тази година до 1 април от 3160 души, подали документи, 2649 не са дочакали края на процедурата и са поели към Западна Европа.

Бежанци са станали 137 души, 87 са с хуманитарен статут, а отказите са 73, разказа Атанас Младенов, шеф на центъра "Военна рампа" и шеф на отдел "Производство за международна закрила" в Регистрационно-приемателния център в София, цитиран от вестник "Стандарт".

Факт е, че в момента двата бежански центъра в София са полупразни. "Враждебна" въобще не работи, "Овча купел" е със 163 души от капацитет от 860, а "Военна рампа" приютява 370 човека при капацитет 800 души. Същото е положението и с разпределителния център в Харманли.

"Преди 90 на сто от хората в центъра "Военна рампа" бяха сирийци, предимно араби и много по-малко кюрди. Сега от 350 души 203 са сирийци, и то кюрди, а останалите са афганистанци и иракчани", разказва Младенов. Докато сирийците лесно получават статут на бежанци, особено като споменат ИДИЛ, то афганистанците се борят за хуманитарен статут. Затова се налага да разказват по-цветни истории, които да хванат дикиш.

"Искам да остана в България, уча усилено езика, след това ще си намеря и работа", казва 23-годишният афганистанец Семир от центъра във "Военна рампа", който е абсолютното изключение сред мигрантите. Той говори добър английски, има висше образование магистърска степен по финанси от университета "Индира Ганди" в Ню Делхи. С него в центъра са годеницата му - 20-годишната Зарлаш, майка й, сестра й и баба й.

Макар и да не е станал официално част от семейството на Зарлаш, Семир се чувства глава на фамилията. Бащата на годеницата му е убит. Самият Семир работел като одитор на проекти в британското посолство в Кабул, преди да бъде отвлечен от местни криминални бандити. За свободата му поискали $50 000.

Семир избягал и тръгнал през Иран и Сирия към Истанбул. Там стоял месец, за да убеди Зарлаш и фамилията й да го последват. Когато те стигнали турския мегаполис на Босфора, платили по $2500 на човек, за да ги прекарат през границата на Европейския съюз.

"Не съм искал да ходя в Германия или другаде, стовариха ни в центъра на София, отидохме при първия полицай и казахме, че сме мигранти", разказва Семир. И допълва: "Искам просто сигурност и нормални условия за живот. В Афганистан може да ти се случи буквално всичко на улицата и няма кой да те защити. Така е от година и половина - две, след като смениха стария президент. Искам сам да си вадя хляба, не да вися на помощи от която и да е държава и да ям консерви", разказа пред "Стандарт" Семир.

Всъщност точно как е избягал от похитителите си Семир не иска да разкаже, като твърди, че това е дълга история. "Тук задължително трябва да бъдеш мнителен. Когато ги задържим, България става първата държава на регистрация от ЕС, тук трябва да им вземем отпечатъци, както и да се опитаме да разберем държавата им на произход, кои са роднините им, имат ли право на убежище. Ако изчезнат и ги задържат някъде в Европа, ще ги върнат обратно тук", обяснява Атанас Младенов.

За разлика от Гърция, България стриктно спазва Дъблинския регламент по регистрацията на мигрантите и така изиграва своята положителна роля за недопускането на всякакви терористични единици, които влизат в Европа заедно с бежанския поток.

Мнителността на Младенов се сломява, когато вижда как току-що дошлите афганистанци, секунди след като получават храната си, сядат директно в калта и започват да ядат. "Толкова са огладнели, не търсят дори тревица, става ми много жал", разказва Младенов. Той дълги години е служител на Гранична полиция, за последно преди пенсионирането си е бил шеф на граничния контрол на летищата у нас. Сегашната му позиция е просто ново предизвикателство за професионалиста, който отсява зърното от плявата за секунди.

Според него ситуацията с големия поток се е променила драстично, след като през септември миналата година Ангела Меркел буквално покани бежанците в Европа и отвори гостоприемно вратите на Германия. "Тогава тръгна и една вторична вълна - роднини, които вече имаха свой близък в Европа. Питат роднината дали иска да присъедини близките си, той казва да, и така се издава виза на сирийците за Европа", разказва Младенов.

Експертите не смеят да дават прогнози по какъв път ще поемат и през кои държави ще минат стотиците хиляди мигранти, които в момента са в Гърция и Турция. Не е изключено при нова вълна бежанските центрове у нас да се напълнят.

"Тази ситуация може драстично да се промени след споразумението с Турция. Много е вероятно следващата вълна да са турските кюрди, които бягат от преследването в южната ни съседка", смята Младенов.