Преди стотици години планините на Шотландия и Ирландия са осеяни със странни на вид къщи. Те са наречени blackhouses (в превод от английски - черни къщи).

Това са дълги и тесни сгради, често скупчени едва до друга, с каменни стени и черни, покрити със сажди сламени покриви.

Димът, наслоил саждите, идва от торфен огън, който гори по всяко време в центъра на къщата, където е разположен кътът за готвене.

Колкото и ужасяващо да звучи, къщите от този тип нямат комини. Те разполагат и с много малки прозорци, в резултат на което във вътрешността им непрекъснато се натрупва гъст дим.

Единственото място, от което може да излезе той, е през порестия покрив, който бавно почернява.

Димът убива всички буболечки, живеещи в сламата. Тя пък се счита за отличен тор. Така че всяка година покривът се маха, а почернялата като въглен слама се използва за наторяване на нивите. След това се полага нов покрив.

Димът не е единственото нещо, с което живеят непрестанно обитателите на тези къщи в миналото. Те споделят своето жизнено пространство и с животни.

Хората обитават единия край на колибата, а в другия са настанени животните, разделени от преграда между тях. И животни, и хора обаче влизат през една врата.

Подът обикновено е от пръст, а в половината на животните – покрит с техните екстременти. Част от къщата пък обикновено се използва от хората и за съхранение и обработка на зърно и други продукти.

Вижте още: 20 фантастични къщи със зелени покриви

Тази особено нехигиенична среда обаче трябва да бъде променена. Затова в края на 1800 г. започват да се строят така наречените „бели къщи“. Те са направени от камъни и хоросан, а не от камъни и пръст, заради което носят и това име.

Въпреки че съществуват нов тип жилища, някои „черни къщи“ все още са обитавани до средата на 1970 г., като по-късно към тях се добавят камини и комини.

Един от най-добрите места, на които можете да видите черни къщи, е остров Люис, част от Западните острови, разположени в северозападната част на Шотландия.

В село Гиаранън има няколко възстановени подобни жилища, които работят и като музей. В село Арнол също има останки от тях, които са пръснати навсякъде. За съжаление, малко от тях все още разполагат с покрив.

Една черна къща обаче е внимателно съхранена. Обитателите й я напускат през 1960 г. Днес тя е превърната в музей.

Сградата, в комплект с интериора, дава много добра представа какво е било да живееш в „черна къща“.