Град Таймс Бийч в Мисури, САЩ, намиращ се на около 27 км югозападно от Сейнт Луис, е основан като част от една странна маркетингова стратегия. През 1925 г. вестник, наречен St. Louis Star-Times, обезпечава този голям парцел земя по протежение на река Меремес и започна продажбата на парцели с размери 9 на 30 метра.

За 67.50 долара, което е около 900 долара днес (с отчитане на инфлацията), купувачът може да си осигури парцел заедно с 6-месечен абонамент за вестника. Парцелите се продават бързо, но градът никога не се превръща в процъфтяващ курорт, както от вестника се надяват.

Голямата депресия, последвана от бензиновите ограничения по време на Втората световна война, водят до това в Таймс Бийч да живеят семейства с по-ниски доходи от тези на средната класа. Около 2000 души обитават града до тяхното принудително отвеждане през 1985 г.

Проблемът започна с прахта. Пътищата на населеното място са неасфалтирани, което води до чести прашни бури. За съжаление, градът не разполага със средства да асфалтира пътищата, затова прибягва до услугите на Ръсел Мартин Блис за справяне с прахта.

Собственикът на малък бизнес с отработени масла намира уникален решение на проблема. Той пръска употребявани моторни масла над фермата му, за да пречи на прахта да се издига във въздуха. И понеже тази тактика наистина работи, и други жители на града наемат Блис, за да ги спаси от проблема.

Компанията, която доставя маслата на търговеца, обаче трябва да се отърве от някои промишлени отпадъци. Без Блис да знае, в тях се съдържа токсично съединение, известно като диоксин.

Така, в опит да убие с един куршум два заека, той смесва химическите отпадъци с използваното моторно масло и ги пръска на различни места около Мисури, включително Таймс Бийч.

Първите жертви са коне, птици и малки животни от фермите, където са използвани смесите. Скоро се разболяват децата, които страдат от главоболие, кървене от носа, болки в корема и диария.

Необяснимите смъртни случаи и заболявания привличат вниманието на Центъра за контрол на заболяванията (CDC), от където правят тестове на почвата. Открива се концентрация на диоксин сто пъти по-висока от тази, която се смята за вредна за хората.

Агенцията за опазване на околната среда (EPA) установява компанията, която произвежда токсина, и незабавно го забранява. През следващите десет години са идентифицирани местата, на които са изхвърляни токсините и се проучват последиците от тях върху животни.

До 1982 г., когато някои от документите, свързани с диоксиновото замърсяване, изтичат в общественото пространство, жителите на Тайчс Бийч не знаят за отровата. След нарастващия натиск от страна на обществеността, през 1983 г. Таймс Бийч е обявен за необитаем. Две години по-късно целият град е евакуиран.

Вижте още: Изолиран, мръсен и ужасно студен - този град убива жителите си

Над 33 милиона долара са платени като компенсация на жителите и бизнеса на града, а други 200 милиона долара са изразходвани за почистване, което е завършено през 1997 г.

Днес територията на Таймс Бийч влиза в рамките на Route 66 State Park, който е посветен на Route 66 – известната щатска магистрала, която се простира от Чикаго до Лос Анджелис.

Посетителският център на парка пък се помещава в Roadhouse - единствената сграда от Таймс Бийч, която все още съществува.