Три сценария за пътищата у нас са заложени в приетата от правителството ревизирана Стратегия за развитие на пътната инфраструктура 2016-2020 година. Стратегическият документ предвижда финансиране на поддръжка, инвестиции и административни разходи по органите на управление на инфраструктурата.

Сумите по различните сценарии са определени на базата на нивото на текущото финансиране и необходимите средства за постигане на различни нива на състояние и развитие на пътната мрежа до 2022 г. Периодът съвпада с края на разходването на средствата от европейските фондове, които България би трябвало да получи.

Първият сценарий е определен от екипа на регионалния министър Лиляна Павлова като “устойчив” и трябва да доведе до максимални икономически ползи, посочва БГНЕС. Необходимите средства за неговото изпълнение обаче възлизат на 19,49 млрд. лева.

Той предвижда рехабилитация и развитие на цялата пътна мрежа, включително Втори и Трети клас и общинските пътища. Процентът на пътната мрежа в устойчиво състояние би се увеличил от 66% на 92% за републиканските и от 35 до 86 на сто при общинските пътища, както и изграждането на трасетата от международните транспортни коридори.

При този сценарий за изцяло нови пътища биха отишли 9 млрд. лв. Вторият сценарий, който Стратегията предлага, е запазване на текущото състояние на пътищата. При него устойчивостта на пътната мрежа ще остане 65% за републиканската и 35% за общинската пътна мрежа, също така е предвидено изграждане на пътните трасета от международните транспортни коридори.

При този вариант е предвидено разходването на общо 12.56 млрд. лв. до 2022 г., от които 6.2 млрд. лв. за нови пътища. Третият сценарий е за 9.19 млрд. лв., които ще отидат за пътища в следващите осем години. Той е определен като сценарий на “фискални ограничения”.

При него са предвидени за нови пътища само 2.4 млрд. лв. Авторите на Стратегията са изложили и доводи в подкрепа на най-скъпия вариант.

“Трябва да се отбележи, че инвестициите в съхранение състоянието (рехабилитация и поддръжка) на пътната мрежа през следващите години, биха имали дългосрочни икономически ползи. В сравнение със сегашните разходи, първият сценарий ще увеличи настоящата стойност на разходите в пътна инфраструктура с около 1.5 милиарда лева, но ще намали настоящата стойност на разходите на ползвателите с около 17 милиарда лева (за 20 годишен период).

И така, съотношението разходи-ползи е 11, което означава, че за всеки вложен лев в рехабилитация и поддръжка, ползвателите на пътищата ще спестяват 11 лева. При втория и третия сценарии съотношението разходи-ползи е 6, или за всеки вложен лев в рехабилитация и поддръжка, ползвателите ще спестяват 6 лева Това ще намали разходите на бизнеса и ще спомогне за увеличаване на търговските потоци в национален и международен мащаб.

Други важни ползи от постигане на устойчива пътна мрежа са подобрение на пътната безопасност, подобряване социалното положение на хората и намаляване на емисиите на въглероден диоксид” пише в Стратегията.

“Реализирането на който и да е от сценариите ще изисква сериозни усилия от страна на правителството за осигуряването и адекватното разпределение на човешки и финансови ресурси. Последните ще трябва да включват Европейски безвъзмездни помощи, приходи от данъци и такси за използване на пътищата и заемни средства”, гласи друг момент от документа.

От Стратегията става ясно, че освен средства по Оперативна програма “Транспорт”, ще се търсят и средства по друга от европрограмите – “Региони в растеж” 2014-2020, от която да се отпуснат пари за третокласни пътища. Стратегията за пореден път потвърждава, че България, обаче, може да разчита на европейски пари единствено за довършване на магистрала “Струма” в района на Кресна, както и евентуално на магистралата между Калотина и София.

Стратегията предвижда въвеждането на електронно отчитане на движение по пътищата от следващата година. Темата със смяната на винетките с тол-система, обаче, не е подробно разработена. От стратегическия документ става ясно, че без въвеждането на тол-системата, управляващите биха имали проблем при финансиране дори и на най-скромния сценарий за развитие на републиканската инфраструктура до 2022 г.