Очевидно за момента този вариант ги задоволява - по този начин Иван Кутлов отговори на въпроса на водещия на панела "Банкови и небанкови финансови институции" Тихомир Тошев защо българинът предпочита да влага парите си в депозити.

По думите на началника на управление Трежъри в Обединена българска банка депозитите са широка тема. Принципно ние живеем в среда на много ниски лихви, дори отрицателни. Това е функция на цялата трансформация, която се случи на абсолютно всички пазари.

Цетралната европейска банка директно проектира монетарната политика на Европейската централна банка. На практика нямаме много опции за отклонение. Да не кажа, че са почти нулеви. Това, че на Европа са необходими ниски лихви, е сериозен дебат между икономисти и политици. Дори може да се определи като остър дебат, който в един момент се трансформира до ниво нелицеприятен, заяви Кутлов. По думите му за първи път сме станали свидетели на остър сблъсък между централни банкери и политици.

Прогнозата на Иван Кутлов е, че ниските лихви в Европа ще се задържат още дълго време - 2 -2.5 години.

Тази ситуация кара всички инвеститори и депозанти да се конкурират. Дори депозантите в банката са в конкуренцията къде да си сложат парите, заяви банкерът. Той сравни депозита с паркинг, който клиентите използват, докато намерят по-добър вариант за инвестиция на парите си.

Всичко е функция на макросредата. Растежът на икономиките е изключително блед и прогнозите не са много оптимистични, визирайки цяла Европа. Колкото до икономическия ръст на България - очакванията са в сферата на статистическата грешка. Т.е. те не са способни да променят икономическата ситуация. Необходимо е много време за промяна.

Банките в България са много, а пазарът е малък. Това е положително за депозантите. Те могат да избират и да търсят по-добри условия, категоричен е Кутлов.

Той очерта 3 фактора, които ще определят цената на депозитите през тази година до средата на 2017 г. Това са бизнес моделът на отделните банки, от които зависи нетния им лихвен марж, зависимостта им от депозитите и начинът, по който се определят пасивите и активите.

Много от банките на ипотечния пазар, почти всички, вече предлагат плаващи лихви. Други дават и фиксирани. Това е инструментът, който използваме, за да оптимизираме печалбите, които правим в този бизнес, обясни Кутлов.

Основното нещо, което банката прави, е да трансформира матуритети от пасива на банката в матуритети в актива на банката. Привличаме краткосрочни депозити, а даваме кредити в дълъг срок. Средният живот на един кредит е 3.5 години. Това е механизмът, който използваме, за да оперираме като посредници на финансовите пазари, каза още началникът на управление Трежъри в Обединена българска банка.

Хората винаги ще спестяват, дали заради бъдещето, децата, мечтите си и т.н. Тази съблазън винаги ще съществува. Където и да отидат хората, цената на парите ще е от значение. Това още заяви Иван Кутлов по време на "Шумът на парите".

Проблемът според него е в отсъствието на голям избор от инструменти за инвестиране.

Вече парадигмата е съвсем различна. Банките работят на други нива. След кризата корелацията между всички активи на планетата изведнъж се качи нагоре. Всички разбрахме, че ако нещо стане, всичко пада надолу. Няма го островът на спасението, допълни експертът.

Според него алтернативните канали на депозитите тепърва ще добият популярност - взаимни фондове, застраховки живот и др.

Кутлов е категоричен, че средата днес е много различна, тя е непозната за всички, включително за централните банкери.

Форумът Шумът на парите се провежда със съдействието на основните ни партньори Коника Минолта и Уникредит Булбанк, както и партньорите Алкомет, Девня Цимент, Адмирал Маркетс, Garitage Investment Management, Капман Холдинг, Qatar Airways, MBL|CBRE, Провидънт Файненшъл, Residential Park Sofia, ЗАД България и Сирма груп Холдинг.

Организационен партньор на събитието за поредна година е агенцията за връзки с обществеността AMI Communications България.

Форумът се провежда с медийната подкрепа на сп. Мениджър, Агенция Фокус, Novini.bg, Fakti.bg, Offnews, Imot.bg, Kaldata, сп. Икономика, Seenews, economic.bg, в. Сега и Enterprise Europe Network.