Екип от учени, ръководен от доц. д-р Людмил Вагалински, се натъкна на уникални находки при изследването на античния град Хераклея Синтика край петричкото село Рупите. Защото рядко се случва да се открият две отлично запазени древни обществени сгради, които са строени през 700-800 години, само на броени метри една от друга.

Подобно откритие в България няма. Учените се надяват да има още такива находки. И са убедени, че древното селище ще се превърне във втори Ефес, посочва вестник "Стандарт".

"В момента продължаваме с разкриването на римската градска базилика - съдебна и търговска палата, както и своеобразно антично НДК - място за културни събития. Хората са се събирали да общуват чрез изкуството. Сградата е от 3-и век след Христа и е с височина 5 метра.

Северната стена е отлично запазена, дава ни много достоверна картина за онова време. Строена е от камък и тухла - този градеж се нарича смесен. Тухлите са през цялата дебелина на стената, това прави много здрава постройката", разказва доц. д-р Людмил Вагалински.

Стените са били облицовани с мраморни плочки, корнизите също са били от мрамор. Мазилката пък е била с 5 цвята, но е запазен само най-долният, който е червен. Един от археолозите внимателно мери с линийка размерите на откритата пещ за производство на стъкло. Останалите му колеги са заети с разкопките на юг, за да се стигне да южната стена на масивната 18-вековна сграда.

Съхранена и разкрита е вписаната в нея апсида - мястото, където са се събирали първенците и магистратите на римския град, за да решават важни съдебни и обществени въпроси. Входът към нея е опасан от мраморни колони, широк е 4 метра. През него са влизали гражданите, за да застанат пред първите хора в населеното място.

Археолозите изследват от 2007 г. древния град Хераклея Синтика, който е един от малкото сигурно локализирани големи антични центрове край Средна Струма. С това се слага и край на стогодишен спор къде е този град. Оцелял е в продължение на 800 години, като за това време е установено, че е опожаряван поне 4 пъти. Ниско в северната стена личи черната ивица, това са следи от пожар.

"Трябва да продължим заедно с община Петрич и държавата усилията си, за да превърнем това уникално място в притегателен център за туристи от страната и чужбина. Допускаме, че един от пожарите е в началото на 4-и век, най-вероятно при сблъсъка между Константин Първи Велики и Лициний, който е битка между християнството и езичеството", казва доц. д-р Вагалински.

След огненото бедствие градът е възстановен за пореден път и продължава да съществува в разцвет още близо 80 години. Археолозите откриват цели късове от търговските помещения, затова те правят заключението, че след 383 г. населеното място е станало жертва на силно земетресение. И започва постепенно да запада.

Първата половина на пети век тук вече живее бедно население, за което свидетелстват откритите погребения. Идва време за въздигането на град Партикополис, където днес е град Сандански, по-късно пък е разцветът на Мелник. Градът тук се самоуправлявал. Разкрити са градска инфраструктура, занаятчийски работилници, улици и стълби. Открита е и работилница за теракотени антични маски. В нея са се правели и различни статуетки на бог Дионис, предназначени за украса, което означава, че работилницата е от II-IV век сл. Хр.

Античният град Хераклея Синтика се намира само на 1 километър от църквата на Ванга, в подножието на изгасналия вулкан Кожух. Някога е бил населяван от тракийското племе синти, за което споменават няколко древногръцки историци. Основан е около 300 г. пр. Христа от древномакедонския владетел Касандър. Специалистите попаднали и на гробове от раннохристиянски погребения.

Открита е оброчна плоча с лика на богинята на възмездието Немезида, както и на различно въоръжение - стрели, оловни тежести за прашка. В петричкия музей се съхранява и монета с лика на римския император Флавий Маркиан. Няколко години поред тук се обучаваха американски студенти от Нюйоркския университет по археология. През 2013 година сред младежите бе и холивудският актьор Коул Мичъл Спраус.

"Изследваме и комплекс от втората половина на 4-и век преди новата ера. Възможно е обществената сграда да е била собственост на македонския управител по онова време. Тази постройка открихме миналата година, тя е от ранноелинистическата епоха, с отлично запазени квадри. Най-вероятно е от създаването на града на това място. Вдигнахме подпорна стена, за да не падне стената на римската сграда върху нея и да я затрупа", обяснява доц. д-р Людмил Вагалински.

Той и колегите му намерили монети от времето на Филип Втори Македонски, бащата на Александър Македонски. Има хипотеза, че може градът да е основан и по-рано, а не по времето на Касандър, казва Вагалински.

Екипът му продължава работата си на юг от постройката. Доскоро имало проблем, тъй като до двете древни сгради минавал черен селскостопански път. Община Петрич обаче направила алтернативен маршрут, за да може да разкопаят терена, без да се пречи на местните хора да стигат до нивите си.

Кметството осигурило и парите, за да работят от 1 до 30 юни археолозите. Сумата от 33 000 лева е и за възнаграждение на 15-те работници от съседните селища, които помагат на специалистите. Още 12 000 лева отпуснало културното министерство, така че екипът ще е на терен до 15 юли.

"С новото общинско ръководство намерихме общ език за разлика от предишния кмет на Петрич. Всичко ще остане в полза на общината, няма да занесем и едно камъче със себе си. Местните хора заслужават да има тук толкова рядък археологически обект. Целта е да го превърнем в атракция за туристите, да го социализираме. Най-лесно е да зарежем всичко и да си отидем. Но искаме да продължим, за да оставим нещо уникално на поколенията след нас", разпалено говори шефът на Националния археологически институт с музей при БАН. Той уточнява, че всички открити артефакти се почистват в столицата и после се връщат в историческия музей в Петрич.

Людмил Вагалински вярва, че някъде около връх Кожух се намира античният театър на Хераклея Синтика. Който е възможно да не отстъпва по нищо на античния театър на Филипопол в Пловдив. Археологът се надява, че ще се намерят пари, за да продължат археологическите разкопки. Самият древен град пък може да се превърне в музей на открито, да се правят изложби в него, да се организират пленери между високите му и отлично запазени стени.

Разкритите археологически обекти и експозицията на интересни артефакти водят до развитие на туризма в региона. Това пък осигурява приходи и за местните хора, и за общините, и за държавата. Културният туризъм е водещ у нас. Затова трябва заедно да работим за по-доброто бъдеще на археологията в България", категоричен е доц. д-р Людмил Вагалински.