Повечето пътища, които познаваме, изглеждат по един и същи начин – асфалтирани и с маркировки, минаващи през центъра им.

Днес всеки знае какво означават белите линии в средата им. Но запитвали ли сте се как изобщо са се появили?

Първата пътна маркировка датира от 1918 г. и е положена в Обединеното кралство. Тази идея за безопасност обаче не е призната официално до 1926 г.

През 30-те години белите линии са използвани много активно. В момент, когато светофарите не съществуват, те служат като пътни знаци и предупредителни сигнали, често обслужвани от полицаи за подпомагане на трафика.

Жълтите линии, които днес използваме за обозначаване на места за паркиране и на специалните бус ленти, се появяват след 1950 г.

По това време двата цвята – бяло и жълто, се използват едновременно за маркиране на пътищата - с бяло се насочва трафикът в една и съща посока, а жълто се използва за двупосочни пътища или трафик. Впоследствие по света е приет белият цвят за полагане на маркировка.

През 1956 г. прекъснатите линии се появяват на сцената, носейки със себе си цял нов набор от нови правила на пътя.

Първият път в САЩ, обозначен с маркировка, е Trenton's River Road в Мичиган и датира от 1911 г. Идеята хрумва на Едуард Хайнс, който е председател на Wayne County Board of Roads, след като вижда как от камион тече мляко по асфалта.

След първите опити на Великобритания и САЩ, довели до сериозно намаляване на катастрофите, и другите държави приемат полагането на маркировка на пътя като задължително условие.

Днес дотолкова сме свикнали с белите, жълти и оранжеви ивици, че рядко се питаме от къде изобщо са се появили.

Знаете ли че...

Прекъснатите бели линии, които ежедневно срещаме по пътя си, са доста по-дълги, отколкото си мислим. У нас по закон те се простират на дължина от два метра, а широчината им е 15 см. В Щатите те са дълги по три метра.

Снимки: pixabay.com