Берлинската стена – тъмен спомен от миналото на Германия, разделя Берлин на Източен и Западен.

От 13 август 1961 до 9 ноември 1989 г. зоната около стената в източната й част става известна като "ивица на смъртта".

Тя е извън маршрутите на жителите на града и туристите, осветявана е с прожектори през нощта и се охранява от кучета и патрулиращи войници.

И докато Берлинската стена възпира гражданите на Източна Германия да преминат в Западна, никой не може да спре зайците.

Берлинчани от двете страни на стената отглеждат пухкавите животни, защото те напомнят за свободата на движение, която някога са имали.

Но когато Берлинската стена пада през 1990 г., питомните зайци са пуснати на свобода и изчезват в паркове и градини. Повечето от тях мигрират на запад, където в момента има около 10 колонии от диви зайци, а на изток съществува само една.

За да увековечи зайчетата на Берлинската стена, през 1999 г. немският художник Карла Сачсе поставя силуетите на 120 месингови зайци в асфалта на пътищата и плочите на тротоара в берлинския район Chausseestrasse.

Проектът се нарича Kaninchenfeld, което означава "заешко поле" на немски, а зайчетата са поставени на мястото на бившия граничен пункт.

За съжаление, зайците от месинг постепенно намаляват, точно както и животните в реалния живот, след като Берлинската стена е разрушена.



Голяма част от тях изчезват под свеж слой асфалт. Трудно е да се каже дали някой от тях ще оцелее, тъй като изглежда днес никой не се интересува от спасяването им.

Снимки: wikipedia, amusingplanet.com