В този момент вероятно ви е горещо. В действителност, 2016 вероятно ще бъде най-горещата година от 1980 г. насам, когато за първи път стартира събирането на подобни данни.

Според експертите настоящите 12 месеца ще са по-топли с 1.3 градуса по Целзий. А това е опасно близо до 1.5-те градуса, определени от международните политици за глобално затопляне.

"Глобалното затопляне няма спиране", смята Гавин Шмит, специалист по климата и директор на Goddard Institute of Space Studies в НАСА. "Всичко, което се е случило досега, се пече в системата", посочва още той за Business Insider.

Това означава, че дори ако въглеродните емисии утре паднат до нулата, в продължение на векове все още ще бъдем свидетели на изменение на климата, предизвикано от човешка дейност.

А както всички знаем, въглеродните емисии утре няма да бъдат с нулеви стойности. Така че най-важното нещо сега, според Шмид, е да забавим климатичните промени дотолкова, че да сме сигурни, че ще можем възможно най-безболезнено да се адаптираме към тях.

Ако го направим, това ще означава в следващите 100 години да се фокусираме върху възобновяемите енергийни източници или технологиите за улавяне и съхранение на въглерода.

"Мисля, че 1.5 градуса е извън обсега ни като дългосрочна цел", казва Шмид. Той изчислява, че последиците от миналото ще ни ударят около 2030 г.

Но Шмид е по-оптимистично настроен за цел от 2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива - ниво на покачване на температурата, което ООН се надява да избегне.

Нека приемем, че се приземим някъде между тези две цели. В края на този век ние вече ще живеем в свят, в който температурата ще е средно с 3 градуса по-висока от нивата й в момента.

Но средната температура на повърхността на Земята, сама по себе си, не отразява изцяло изменението на климата. Температурните аномалии (или това с колко температурата в дадена област се отклонява от това, което се счита за нормално в този регион) ще се сменят бясно.

Например, температурата през последната зима на Арктическия кръг се задържа над скалата на замразяване в продължение на един ден. Да, това все още означава много студено за Флорида, но е изключително горещо за Арктика. Това е анормално и ще се случва все по-често.

Това означава, че години като тази, в която нивото на лед в океаните е най-ниското регистрирано, ще стават все повече. А Гренландия може да остане без лед през лятото до 2050 г.

Дори и 2015 г. обаче не може да се сравнява с 2012 г., когато 97% от покритата с лед повърхност на Гренландия започна да се топи през лятото. Това е типично явление, което досега е регистрирано веднъж на сто години, но в бъдеще можем да наблюдаваме този процес на всеки шест години до края на века.

Лъч надежда обаче ни дава фактът, че ледът в Антарктика ще остане относително стабилен, като се очаква приносът му към повишаването на глобалното равнище на океаните да е минимален.

Но и при най-добрия сценарий океанските нива са на път да се увеличат от 0.6 до 1.2 метра до 2100 г. Дори и покачване на морското равнище под 0.9 метра може да коства домовете на до 4 милиона души.

В океаните не само ще има по-малко лед на полюсите, но те ще продължат все повече да се окисляват на тропиците. Водите им поглъщат около една трета от цялото количество въглероден диоксид в атмосферата, като ги кара да се затоплят и да стават по-киселинни.

Ако промяната на климата продължава с неотслабваща сила, почти всички местообитания с адрес коралов риф могат да бъдат опустошени. Дори и ако вземем предвид нашия най-добър сценарий, половината от всички тропически коралови рифове все още са застрашени.

Но океаните не са единственото място с повишена температура. Дори и да намалим отделяните въглеродни емисии, през летата в тропиците екстремно топлите дни биха могли да се увеличат с 50% след 2050 г. По-далеч на север, 10% до 20% от дните в годината също ще бъдат по-горещи.

Но за сравнение, при по лошия сценарий температурите в тропиците ще останат необичайно високи през цялото лято, а в умерените зони 30% или повече от дните ще бъдат необичайно горещи.

Дори и леко затопляне ще се отрази на водните ресурси. В проучване от 2013 г. учените използваха модели, за да изчислят, че светът скоро ще става свидетел на все по-тежки суши – те ще се увеличат с около 10%. Ако остане необуздано, изменението на климата може да доведе до тежка суша при 40% от земите на планетата – удвояване в сравнение с днес.

И дори още не сме говорили за времето. Ако екстремното климатично явление Ел Ниньо от 2015-2016 г. е някакъв показател, човечеството го очакват много по-драматични природни бедствия. Повече екстремни бури, горски пожари и горещи периоди са в менюто за 2070 г. и отвъд.

Точно сега човечеството стои над пропаст. Ние можем да пренебрегнем предупредителните знаци и да продължим да замърсяваме, за да се превърне Земята в „много различната планета“, спомената от Гавин Шмид. Приблизително толкова различна, колкото е сегашният климат от най-скорошната ледена епоха.

Или можем да създадем иновативни решения. Много от сценариите, изложени в този материал, приемат, че до 2100 г. ще бъдат възможни отрицателни въглеродни емисии - това може да бъде постигнато чрез технологии за улавяне и съхранение на въглерода.

Според Шмид до 2100 г. планетата може да е "малко по-топла, отколкото днес, или много по-топла, отколкото днес."

Но разликата между "малко" и "много" - по скалата на Земята – се измерва в спасяването или погубването на милиони човешки животи.

Снимки: pixabay.com