През 2015 г. линията на бедност общо за България e 325.83 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са 1.58 млн. лица, или 22.0% от населението на страната, сочат данни от изследване на Националния статистически институт, проведено през 2015 г.

В сравнение с предходната година, размерът на линията на бедност се увеличава с 0.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.2 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2015 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.0 до 28.4%, или с 6.4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.9%, или с 20.9 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (53.3% за 2015 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.1 процентни пункта по-висок, в сравнение с безработните жени.

През 2015 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 1.5 процентни пункта - до 7.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 57.9%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 8 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 2.1%.

Оценките на бедността, в зависимост от типа на домакинството, показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2015 г., в сравнение с 2014 г., се наблюдава при едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години - с 13.8 процентни пункта.

Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.9%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (15.1%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 24.6 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 29.5 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Най-висок е относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа група - 67.2%, а най-нисък сред лицата от българската етническа група - 15.2%.

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (49.9%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (43.7%).

По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 26.7%, при 20.8% работещи бедни от ромската етническа група и 18.9% сред българската етническа група.

Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност, независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява.

Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 30 пъти по-висок, в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определели се като роми - 59% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги, посочват от НСИ.

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (60.3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (53.3%).

Успоредно с това 3.1% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 2.1% - цветен телевизор, 10.0% - автоматична пералня, а 36.7% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39.2% от лицата се ограничават при отоплението на жилището си.

През 2015 г. 34.2% от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя).

Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 90.1%, за турската етническа група - 78.9%, и за българската етническа група - 54.8% от лицата, самоопределили се към съответния етнос.

Над 80% от ромите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и повече от 70% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 68.3% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 36.3% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Ограничения в 4 от 9 показателя имат 28.1% от българската етническа група, 43.6% от турската и 78.4% от ромския етнос.

През 2015 г. 440.3 хил. лица на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 10.9% от населението, като спрямо 2014 г. относителният им дял намалява с 0.3 процентни пункта, а делът на мъжете (11.2%) е с 0.6 процентни пункта по-висок от този при жените (10.6%).

Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите –- 38.8%, при 13.6% за турската етническа група и 4.5% за лицата от българския етнос.

През 2015 г. 41.3% от населението, или 2.98 млн. лица, са били в риск от бедност и социално изключване, сочат още данните на НСИ.

Стойността на показателя нараства с 1.2 процентни пункта спрямо 2014 г. по-значително при жените - с 1.7 процентни пункта, в сравнение с мъжете - 0.7 процентни пункта.