Има туристически дестинации, които надхвърлят всички очаквания – те изглеждат по-сюрреалистични, отколкото на снимките и не са толкова населени, колкото си мислите. Но има и градове, чиято репутация не отговаря на очакванията на туристите.

Това може да е дестинация, на която сте се натъкнали в списък на туристически блог с местата, които непременно трябва да се видят, или може да сте чули, че не бива да се пропуска. Всичко написано по-долу е въпрос на личен вкус. Имате пълното право да се съгласите или да не се съгласите с него, пише Business Insider.

1. Канкун

„Позволете ми да кажа, че Канкун притежава красота, която може да бъде сведена до красиви плажове, евтини квартири и приятна атмосфера. Но градът също така е пренаселен, шумен и кален. Въпреки че се намира в Мексико, Канкун почти не ми позволи да практикувам испанския си език.

Мисля, че го използвах само веднъж през цялото време, докато бях там, тъй като Канкун наистина е море от американци. Храната предсказуемо не е много вкусна, тъй като клиентите са туристи, които няма да се върнат повече в града.

Следващия път, когато посетя Мексико, ще се отправя към Оаксака, където мексиканската култура блести много по-ярко“.

Мария Тереза Харт, журналист

2. Маунт Рашмор

„Това е национална икона, която оглавява списъците с желаните дестинации на много хора, включително и моята. Поне оглавяваше. Гигантската културна атракция, която изобразява лицата на четирима бивши президенти на САЩ в Южна Дакота, далеч не е толкова гигантска.

Може би съм я изградила в главата си след годините, в които съм чела за нея в учебниците, но самият размер не е впечатляващ. Освен това с мъка трябваше да си проправяме път през тълпата от туристи, за да направим няколко снимки.

Всъщност, това е единственото нещо, което можете да направите там, заедно с поемането по къса пътека, която ви дава по-добра гледка отблизо към монумента. Радвам се, че се отклонихме към заобикалящите монумента Блек хилс, недалеч от национален парк „Бедлендс“, които компенсираха липсата на фактора „уау“.

Алиша Пракаш, журналист

3. Пръстенът на Кери

„Ирландия никога не е попадала в полезрението ми, но ме изненада по много начини: Дъблин беше много по-енергичен, отколкото са ми говорили, природата в западната част на страната е удивителна, хората са едни от най-симпатичните, с които съм се срещал при пътуванията ми.

Пръстенът на Кери може би си заслужава за хората, които са в страната за ограничено време. Прекарахме близо девет часа в колата си, посещавайки ту любопитен музей, ту причудлив град на някоя от скалите, но всичко изглеждаше някак незабележително.

Все пак не мога да кажа, че изобщо не си е заслужавало – смяхме се много в този ден и има особена романтика, когато се чувстваш сякаш на мисия с някого. Ако имате няколко дни в югозападната част на страната, прекарайте времето си в Киларни и неговия национален парк. Там ще откриете множество езера и планински потоци, както и една от най-сюрреалистичните и красиви планински пътеки“.

Кайл Валента, журналист

4. Лас Вегас

„Напълно вярвам в твърдението, че ваканцията е каквато си я направиш, и досега не съм пътувала някъде, без да съм се забавлявала. Но едно от местата, което определено нямам планове да посещавам отново, е Лас Вегас. Виждам привлекателната му страна – заведения за хранене от световна класа, първокласни казина и нощни клубове, които затварят чак, когато дойде време за закуска.

Но единственото нещо, което наистина ми харесва, са шоу програмите. Гледахме Елтън Джон в Сийзърс палъс и това се превърна в един от любимите ми концерти изобщо. Партитата до басейна, организирани от известни диджеи, предлагат много забавления за хора в колежанска възраст, но аз не играя покер и не съм клубен тип.

Пътувала съм три пъти до Града на греха и всеки път той ми се струва точно толкова надценен, колкото при първото ми пътуване на 13-годишна възраст“.

Лара Грант, журналист

5. Хилтън Хед

„Не обичам да нарочвам каквито и да било места, но Хилтън Хед е изключение. Ако трябва да съм честна, не влизам в нито една категория на населението на Хилтън Хед (голфъри, семейства, възрастни хора). Самият плаж е красив, но отвъд него природната красота на острова е развалена от жилищни сгради и магазини.

Предлаганият лукс е до степен на безличие – дори ресторантите за бързо хранене имат големи, безупречно подкастрени морави. Не успях да усетя местна атмосфера, нито разбрах къде се събират местните хора, когато искат да прекарат известно време като общност“.

Ан Оливия Баусо, журналист