Споразумението на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) да намали добива слага край на двегодишната политика на Саудитска Арабия да помпа петрол на воля. Тази политика понижи рязко цените на петрола за радост на шофьорите в западния свят и за ужас на централните банки, които се стремят да овладеят дефлацията. Промяната на позицията на ОПЕК ще доведе до появата на нови победители и губещи, пише Bloomberg.

Засега реакцията на петролните пазари е сдържана. ОПЕК не може да контролира 60-процентния добив извън страните членки, а предишните споразумения се провалиха. Банка UBS съобщи, че заради високите запаси на петрол и несигурността дали споразумението ще издържи, „не очаква резки колебания в цените на петрола“. Тя прогнозира цена от 52 долара за барел петрол сорт Брент през четвъртото тримесечие, повишение спрямо около 46 долара преди срещата в Алжир.

Производители на петрол с дефицити: Високите цени на петрола допринесоха за развитието на социални програми от Венецуела до Саудитска Арабия. След това, когато цените намаляха, тези държави трябваше да плащат субсидии и заплати, които не можеха да си позволят. Сега Саудитска Арабия има най-високия бюджетен дефицит сред 20-те най-големи икономики в света. Това е една от основните причини да направи рязък завой в политиката си. Иран е особен победител – дори няма да се налага да намалява добива, тъй като износът му беше задържан от санкциите в някои от годините, използвани за изчисляване на таваните му.

Държавите производителки извън ОПЕК: В държави като Русия и Мексико цените ще се увеличат, въпреки че те не са част от споразумението за ограничаване на добива. Но това е уловката: ако не участват в играта до известна степен, подкопават споразумението, а следователно и собствените си приходи от петрол.

Глобалните централни банки: Японската централна банка и Европейската централна банка искат да повишат инфлацията, за да изпълнят целите си, да облекчат дълговото бреме и да помогнат за възстановяване на икономиките, пострадали от финансовите кризи. Ниските цени на петрола пречеха за постигането на тези цели. Дори в САЩ, където инфлацията се повиши тази година, Федералният резерв трябваше да задържи планираното увеличение на лихвения процент.

„По-високата цена на петрола е добра новина за Японската централна банка. Това със сигурност ще помогне за повишаването на инфлацията“, казва Саймън Пианфети, високопоставен мениджър в отдел „Пазарни решения“ в банка SMBC Trust Bank в Токио.

Енергийните компании: Борсите реагираха бурно, водени от енергийните компании. Цената на акциите на китайската компания Oilfield Services се повиши с 11% в Хонконг, а PetroChina, най-големият производител на петрол и газ в Азия, повиши стойността си до най-високото ниво от май насам. В Европа акциите на ВР се повишиха с 4%, на Royal Dutch Shell – с 5.4%, а на френската Total – с 3.9%.

Американските производители на шистов газ: Всичко ще зависи от това дали споразумението ще доведе до трайно повишаване на цените. Една от целите на Саудитска Арабия в последните години беше да извади от бизнеса американската шистова индустрия, чийто добив преди време процъфтяваше, но с цената на високи разходи. Тази цел отчасти беше постигната и сега хиляди кладенци не работят. „Може да не постигнем повишението, което американската шистова индустрия очаква“, каза Хари Чилингириан, ръководител на отдел „Стратегия на пазарите на горивата“ в BNP Paribas в Лондон.

Губещите

Авиокомпаниите: Ниските цени на петрола изиграха основна роля за подобряването на финансовите резултати на авиокомпаниите. Индексът на Bloomberg на световните авиокомпании намаля с 0.3% на 29 септември, като германската Lufthansa регистрира спад от 2.9%, а Ryanair – с 2.3%.

Шофьорите на автомобили: Средната цена на на бензина в през изминалата седмица в САЩ бе 0.58 долара, спрямо спрямо 0.92 долара преди две години. Във Франция тя беше около 1.30 евро (1.46 долара), близо до най-ниското си равнище от 2009 г. Сега е неизбежно известно повишение, въпреки че отново то ще зависи от това дали споразумението ще се задържи.