Емоционалната интелигентност е мощно умение, казват специалисти.

Способността да идентифицираме различните емоции, да разбираме техния ефект и да използвате получената информация по този път, за да направляваме своето поведение и мислене, повишава шанса за постигане на целите.

По-високата емоционална интелигентност може да ви направи по-добър лидер и да подобри качеството на личните ви отношения.

Има обаче някои недоразумения, които касаят това умение. В книгата The Practical Guide to Emotional Intelligence for Everyday Life откриваме интересни митове на тази тема.

1. Емоционалната интелигентност не съществува

Вярно е. Емоционалната интелигентност е поле на научни изследвания, което е относително ново. Дори експертите имат разногласия за приложението му.

Макар самият термин – емоционалната интелигентност, ЕИ, да е известен от десетиления, концепцията не е. Древните религии и философии предлагат следните идеи през вековете:

  • "Всеки трябва да слуша бързо, да говори бавно и да се ядосва бавно“
  • Грижете се за психиката... познавайте себе си, именно тогава можете да се грижите за себе си“
  • "Да възприемаш означава да страдаш"

    • Като емоционални създания, трябва да оценяваме ролята на емоциите, които повлияват нашето мислене и вземането на решения. Само тогава можем да започнем да ги разбираме.

    2. Емоционалната интелигентност всъщност е здрав разум

    Някои спорят, че ЕИ е просто модерен термин, който всъщност замества това, което всеки един от нас познава като „здрав разум“. Става дума за способността на човека да мисли и да се държи по обясним начин и да взема решения.

    В това определение обаче се губи нещо. Изискват се умения и прозорливост, за да разберете емоционалното поведение - както на другите хора, така и на самия себе си. Да прозрете причината, която стои зад него.

    3. Можете да контролирате емоциите си

    Страхотно би било да умеем да контролираме сами своите емоции. Да възпираме гнева, когато той е на път да ни изведе в ситуацията, в която нямаме никакъв контрол над себе си.

    Не можем обаче да загърбим факта, че емоциите са свързани с инстинктивно заложени у нас реакции.

    Това, което можем да контролираме, всъщност е нашата реакция на чувствата.

    Когато осъзнаваме как емоциите и чувствата влияят върху нашето поведение, можем да стигнем до важно познание за себе си и начина си на мислене. Оттам идва преодоляването на ирационалността.

    4. По-емоционалните хора са естествено по-емоционално интелигентни

    Ако сте от хората, които лесно се разпакват, когато гледат тъжен филм, вероятно това е признак, че сте емпатични и можете лесно да се идентифицирате с чувствата на другия.

    Разбира се, прекалено много емпатия може да бъде вредна за вас. Какво ще кажете за случай, в който ваш колега постоянно ви разказва тъжната си история, за да може за пореден път да се нагърбите с част от неговите задачи...

    Емпатията може да ви позволи да му помогнете, отново и отново, макар това да не е искано от вас. Дори може да не е полезно за колегата ви.

    Способността да „усещаме“ емоциите у другите е ценен инструмент, но това е само едно умение. Всеки един от нас е уникален и разполага със свой уникален емоционален механизъм за отговор.

    Развиването на емоционалната интелигентност изисква разбиране на това как емоциите работят. След това идва ефикасното им управление за постигане на личните цели.

    5. Усъвършенстването на ЕИ е лесно

    Напротив, това е едно от най-трудните неща.

    Само помислете: раждате се с емоции, емоционалното ви поведение се оформя през годините. В допълнение към това учените са демонстрирали, че опитването да се въведат продължителни промени в поведението е процес, който изисква значително посвещение.

    6. Щом станете емоционално интелигентни, вече сте такива

    Много са факторите, които влияят върху емоциите на човека. Затова е лесно да се направи крачка назад и да се върнем към вредните навици, които са ни карали дълги години да вземаме погрешни решения.

    Освен това, когато става дума за разбиране на емоциите – нашите и на другите хора, времето работи срещу нас.

    Развиването на емоционална интелигентност е процес, който продължава. То няма край.

    7. Хората с най-висока емоционална интелигентност са най-добрите лидери

    Тази способност е много важна, но като всяко друго нещо - може да бъде използвана за зло.

    Психолози са документирали как нарцисисти и егоманиаци са използвали емоционалната си интелигентност, за да манипулират другите, а не за да ги водят напред към общото благо.