Проведеният през юни референдум за отделяне на Великобритания от Европейския съюз доведе до драстично понижение на стойността на британската валута, която се срина от около 1.49 долара за паунд до настоящите нива от около 1.22 долара.

Това обаче е най-новата глава в историята на връзката между двете валути, която се заражда преди повече от двеста години. А тази връзка помни много по-драматични изменения, както се убеждаваме от материала по темата на британския ежедневник Daily Telegraph.

През по-голямата част от 19 век един паунд се разменя за малко под 5 долара. Отклонения от този курс се наблюдават по времето на Наполеоновите войни от началото на века, когато паундът отслабва чувствително, както и по време на Гражданската война в САЩ (1861-1865 година), когато стойността на британската валута за кратко стига 10 долара.

През по-голямата част от този период в сила е златният стандарт, който изисква всяка държава да обезпечава стойността на своите банкноти със златен еквивалент. След избухването на Първата световна война Златният стандарт е временно премахнат в много страни, включително и във Великобритания, което позволява на паунда да се обменя по свободно плаващ валутен курс. Финансовата тежест в резултат на войната обаче оказва своето влияние върху паунда, който пада до 3.66 долара.

Джеймс Картю, ръководител на отдела за проучвания в QuotedData, обяснява ситуацията така: “Разноските по Първата световна война оказват негативно влияние на свободно плаващия паунд, но Великобритания се връща към златния стандарт през 1925 г. Началото на Великата депресия през 1931 година налага златният стандарт да бъде окончателно изоставен”.

Властите в страната обаче все още смятат, че фиксираният валутен курс е за предпочитане и така през 1940 г. обвързват паунда към долара по курс от 4.03 долара за паунд. Този курс става част от подписаното през 1944 година споразумение от Бретън Удс.

В конференцията в курортното градче в американския щат Ню Хампшър взимат участие 44 държави и така е поставено началото на Бретънудската система, по която се уреждат международните парични взаимоотношения през по-голямата част от средата на миналия век. Основната цел на системата е да предложи по-гъвкави обменни курсове от златния стандарт. Така всички валути се обвързват с долара, който, от своя страна, е обвързан със златото.

След края на Втората световна война обаче се оказва, че приетият курс на паунда спрямо долара не може да бъде поддържан, затова британската валута е обезценена до 2.80 долара. Този курс се запазва до 1979 г., когато Бретънудската система се разпада, главно поради недостъчната си гъвкавост. Оттогава до днес паундът се обменя по свободно плаващ курс.

В следващите няколко години номиналната стойност на паунда се движи по низходяща линия спрямо долара, в диапазон от 1.30 до 2 долара за паунд. Нещата обаче стоят по-различно, когато разгледаме реалната стойност на валутата, която взима предвид и нивото на инфлацията.

По този показател съществува известен паритет по отношение на нивата на двете валути. Това не е изненадващо, тъй като промените в номиналната стойност на валутите отразяват и промените в нивата на инфлацията, за да осигурят паритет по отношение на покупателната сила на двете валути, отбелязва Дейвид Блейк - професор по пенсионна икономика в Cass Business School. В случая, спадът на номинала на паунда спрямо този на долара в онзи период отразява по-високото ниво на инфлация във Великобритания.

Сравнявайки изменението на двете стойности от началото на миналия век досега, виждааме, че през последните 116 години номиналната стойност на паунда е падала със среден годишен темп от 1%. В реални стойности изменението се равнява на много по-скромните 0.22% на година.

В настоящия момент, когато нивата на инфлация са ниски, разликите между реалните и номиналните стойности на валутите са много по-близки.