Още 122 млн. души в света може да заживеят в крайна бедност до 2030 г. в резултат на климатичните промени и влиянието им върху доходите на дребните фермери, предупреждава голям доклад на ООН, цитиран от Gurdian.

Климатичните промени са „голяма и нарастваща заплаха за глобалната продоволствена сигурност“, се казва в доклада. Авторите му предупреждават, че те могат да увеличат глобалното население, което живее в крайна бедност с между 35 и 122 милиона души до 2030 г. Фермерските общности в Субсахарска Африка ще бъдат сред най-тежко засегнатите, прогнозира докладът.

Документът „Състоянието на храните и земеделието през 2016 г.“, публикуван от базираната в Рим Организация на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), призовава за „дълбоки промени в селското стопанство и хранителните системи“ и за особена подкрепа за половин милиард малки ферми в света.

Той предупреждава, че без „широко възприемане на практики за опазване на земята, водата, риболова и горите глобалната бедност не може да бъде изкоренена“. Необходимо е също да бъдат предприети действия за ограничаване на приноса на самите фермери към емисиите на парникови газове и към глобалното затопляне.

Докладът разглежда бъдещето на земеделието и хранителната сигурност при различни сценарии за климатичните промени. Той също така търси възможни отговори на „безпрецедентното двойно предизвикателство“ за изкореняване на глада и бедността и за стабилизиране на глобалния климат.

Няма съмнение, че „климатичните промени ще засегнат секторите на земеделието и хранителната сигурност и че негативното въздействие ще става все по-сериозно с ускоряването им". В някои особено уязвими места, като малки острови и райони с екстремни климатични събития, въздействието може да е катастрофално.

В най-добрия случй бавните климатични промени биха позволили на фермерите да се адаптират чрез сравнително прости техники поне в близко бъдеще. Но докладът предупреждава, че по-резки промени ще направят адекватната адаптация почти невъзможна.

Сред възможните последици са голям спад на зърнената реколта и все по-високи и колебливи цени на храните. „В дългосрочен план, ако не бъдат предприети мерки за спиране или обратимост на климатичните промени, производството на храни може да стане невъзможно в големи райони на света“, предупреждават авторите на доклада.

Според тях разнообразяването на зърнопроизводството, по-добрата интеграция на селското стопанство в природния хабитат, агроекологията и „устойчивата интензификация“ са някои от стратегиите, които биха помогнали на малките фермери да се адаптират към затоплящия се свят. Според доклада някои от настоящите политики, включително субсидиите за синтетични торове и пестициди, могат да попречат на възприемането на по-устойчиви техники.

“Програмите за социална защита ще трябва да играят важна роля в подкрепа на дребните фермери да управляват риска по-добре, да намалят уязвимостта си към колебанието на цените на храните и да увеличат възможностите за намиране на работа на хората от село, които напускат земята си“, отбелязват авторите на доклада.