Не, в този материал няма да правим сравнение на офертите на банките в страната. Но именно тези оферти успяха да привлекат 2.7 млрд. лв. спестявания през 2016 г. Така в края на изминалата година домакинствата у нас имат заделени рекордните в историята на банковата система в България 47.196 млрд. лв.

Днес общо 11 от 25-те банки у нас, предлагащи спестовни продукти, имат привлечени повече от 1 млрд. лв.

Най-предпочитани за нашите пари днес са Банка ДСК и Уникредит Булбанк, където са съсредоточени респективно 7.6 и 7.5 млрд. лв.

Тези, освен че са най-големите и печеливши две банки в страната, са и институциите, разполагащи с най-голяма клонова мрежа. Въпреки очакванията че в идните години клоновете на банките ще намаляват - за сметка на мобилното и онлайн банкиране, този процес все още е с незначителен успех за страната ни.

Третата по големина днес банка Първа инвестиционна банка разполага с привлечени 6.376 млрд. лв. от населението. Новата обединена банка от ОББ и СИБАНК би разполагала с 4.768 млрд. лв., ако сделката бъде одобрена от регулаторните органи към днешна дата.

Над 4 млрд. лв. спестявания е успяла да привлече и Пощенска банка, докато с над 1 млрд. лв. са още: Централна кооперативна банка (3.4 млрд. лв.), Сосиете Женерал Ескпресбанк (3.146 млрд. лв.), Райфайзенбанк (2.72 млрд. лв.), Банка Пиреос (1.5 млрд. лв.), а също Алианц Банк и Инвестбанк.

Едва 8 от банките успяха да увеличат нетните вложения на домакинствата с над 100 млн. лв. през 2016 г., при това на фона на ниските лихви у нас. Лидери в това отношение са Уникредит Булбанк със 792 млн. лв., Пощенска банка и Банка ДСК с респективно 457 и 447 млн. лв. и Първа инвестиционна банка с 422 млн. лв.

Над 200 млн. лв. са привлечените суми от Сосиете Женерал Ескпресбанк, Обединена българска банка и Централна кооперативна банка, докато нарастването при Ти Би Ай е от 104 млн. лв.