Дълго време консервативният застрахователен сектор оставаше почти непроменен от дигиталната революция. Учудващото е, че застрахователите се оказват по-консервативни дори от банкерите!

Застрахователният бизнес заемаше скромна част от иначе бързо развиваща се FinTech (съкратено от „finance“ – „финанси“ и „technology“ – “технологии“) индустрия. През последните няколко години това започва да се променя.

Обособи се изцяло нов сектор – InsurTech (съкратено от „insurance“ – „застраховане“ и „technology“ – “технологии“), съставен от дружества, които успешно съчетават застраховането с информационните технологии.

Инвестиции в Insurtech

Като сигнал за увеличаващото се значение на insurtech, може да използваме инвестиционния интерес към тях. Инвестициите в подобни фирми нараснаха значително от 714 милиона долара през 2014 г., до 2.7 милиарда долара през 2015 г., сочат данни на CBInsights.

Може да се твърди, че 2015 е годината, когато Insurtech привлича вниманието на инвеститорите и се обособява като сектор.

През 2016 г. инвестиционният интерес продължава – Oskar Health, САЩ (400 млн. долара), Zenefits, САЩ (500 млн. долара), Zhong An, Китай (931 милиона долара).

Важно е да се отбележи, че макар и със значителен ръст през последните 3 години, секторът insurtech значително изостава от общите нива на инвестиции във fintech. Изоставането обаче би могло да е и сигнал за значителния потенциал за ръст на инвестициите в Insurtech през идните години.

Кой инвестира?

От самото обособяване на сектора през 2012-2014 г. основните инвеститори в insurtech бяха традиционните предприемачи, бизнес ангели и венчър-капиталисти. Те инвестираха в нови дружества (start-ups), които на базата на нови технологии предизвикваха традиционните титуляри и успешно се конкурираха на пазара.

Бизнес моделът на повечето от тях предполага прилагането на новите технологии и инкасиране на приходи като застрахователни брокери. Новите технологии дават конкурентно предимство на брокерите, които ги прилагат. Застрахователни брокери са Cuvva, PolicyGenius, Simplesurance, Oscar, Guevara и много други.

През 2015-2016 г. обаче сред инвеститорите започват да се забелязват имената на утвърдени застрахователни компании. Те участват директно - например инвестицията на Allianz (застраховател) в Simplesurance (Insurtech), създаването на Zhong An (Insurtech) от Ping An (застраховател) и Alibaba (онлайн търговец) или индиректно, чрез финансиране на технологични хъбове, инкубатори и акселератори – например AXA в Kamet Insurtech Incubator или Munich Re в Finleap Fintech Incubator.

Със сигурност може да се твърди, че утвърдените застрахователни компании вече виждат възможности в прилагането на нови технологии.

„Застрахователите трябва да се подготвят за непрекъсната дигитална трансформация“ (Berend de Jong, Accenture, 31.01.2017)

Какво правят?

Най-общо казано, ИТ добавят стойност към застрахователния бизнес. Макар за отделни бизнеси нововъведенията да имат и деструктивен характер, в повечето случаи технологиите развиват застрахователния продукт. По-конкретно технологиите, или добавянето на стойност, се насочват към една от следните четири области: дистрибуция, операции, управление на риска и съответствие, нови продукти.

Може би най-видимата част на взаимодействието между застраховането и технологиите е дистрибуцията. Водещата технология тук е онлайн-продажба. Примери за дружества, които са постигнали успехи в тази област, са PolicyGenius (САЩ, 2014) – застрахователен брокер, насочен към здравни и животозастраховки единствено онлайн, Zhong An (Китай, 2013) – първата китайска изцяло онлайн застрахователна компания.

Тези компании продават стандартния застрахователен продукт през нов канал – онлайн, като така улесняват достъпа на клиентите до сключване на застраховки. Други компании, като Simplesurance (Германия, 2014), правят следващата стъпка и се насочват към продажба на застраховки на активи, закупени онлайн (e-commerce POS).

Мобилните устройства не остават подминати. Със сключване на застраховки чрез използване изцяло на мобилни устройства през мобилно приложение се занимава застрахователният агент Trov (САЩ).

Те са посредник, който работи с един застраховател във всеки пазар – Suncorp в Австралия (2012), AXA във Великобритания (2014) и Munich Re в САЩ (2017). От своя страна Insurify (САЩ), използват интернет за осигуряване на възможност на потребителите за сравнение на различните застрахователни продукти, които ги интересуват.

Друга „видима“ част от дейността на Insurtech са новите продукти. Тези нови продукти обикновено адресират пазарни сегменти, които по една или друга причина са оставали необслужени или некачествено обслужвани от традиционната застрахователна индустрия.

Един такъв нов продукт е „почасова застраховка“ за автомобил или жилище, ползвани временно. Такъв продукт се предлага от Cuvva (Великобритания, 2014) или Metromile (САЩ).

Пазарната ниша, която се запълва, е тази на рядко-шофиращи собственици на автомобили, които вече могат да ползват покритие на своята кола, само когато шофират. Чрез новият продукт клиентите на тези компании оптимизират своите разходи за застрахователно покритие. Изцяло насочени към „споделената икономика“ са Safeshare (Великобритания, 2015), които брокеруват за покриване на рискове, свързани с временното отдаване/ползване на различни активи.

Споделената икономика може да се види не само в покритите рискове, но и в организацията, която носи риска. Такива са „партньорските застраховки“ /peer-to-peer insurance/. Те целят ускоряване на сключването и ликвидацията, намаляване на цените, увеличаване на прозрачността, по-висока потребителска ангажираност и не на последно място – благотворителност към споделени каузи.

„Insurtech фирмите посочват пътя на застрахователите за просперитет в дигиталната икономика“ (Berend de Jong, Accenture, 31.01.2017).

Споделените застраховки използват частично застрахователно покритие, като остатъкът от риска се носи от „споделен пул“ или изцяло използване на „споделения пул“ без участието на традиционни застрахователи. Представител на брокерския модел тук е Guevara (Великобритания, 2013), а на застрахователите Lemonade (САЩ, 2013).

Новите технологии водят и до нови рискове. Нуждата от покриване на кибер-рискове се увеличава ежедневно, но застрахователният бизнес все още се въздържа от масово покриване на тези рискове. Съответно възникват старт-ъпи, които да помагат на застрахователите при остойностяване на кибер рискове. Подобна компания е Cyence (САЩ, 2014).

Може да се очаква в бъдеще възникването на цяла нова група кибер застраховки. Нови застрахователни продукти могат да се очакват през идните години и вследствие на подобрения анализ на риска /виж по-долу/, създаване на нови хардуерни продукти /автономен автомобил/ и възможност за увеличаване на контрола на риска, чрез интернет на нещата /IoT/.

„Моят застрахователен консултант е робот“ (Erik J. Sandquist, Accenture, 07.02.2017)

Макар описаните дотук нововъведения да са „видими“, с не по-малко значение са технологиите в бек офиса на застрахователите и застрахователните брокери, или накратко технологичното въздействие върху „операциите“.

Тук брокерите и застрахователите използват нови технологии, за да подобрят, ускорят и направят по-евтина своята дейност. Докато самите компании, които предлагат технологичните продукти, да не са точно „Insurtech”, то техните продукти водят до създаването на Insurtech-компании.

Добър пример е софтуер за застрахователни брокери, който автоматизира всички дейности, предлаган от Insley (Естония - Великобритания, 2016) или пълната застрахователна платформа, която „автоматизира, всичко, което може да се автоматизира“ на OutShared (САЩ) или Sirma ICS Broker Platform (България, 2016), който в допълнение към автоматизирането на операциите, добавя и онлайн взаимодействие в реално време със застрахователните компании.

Последното, само по себе си, дава възможност за възникване на много нови онлайн Insurtech-брокери. Невинаги е необходима пълна автоматизация. Понякога се обновява само една дейност. Такъв е примерът с SPIXII (Великобритания, 2016), които предлагат чатбот за Skype и FB Messenger на своите застрахователни клиенти, който подобрява комуникацията с клиентите на участниците на застрахователния пазар.

Може би най-скритите, но според застрахователните компании с най-важно значение, са продуктите от Insurtech сектора, които подобряват анализа на данните, актюерските изчисления и модели и оттам управлението на риска и съответствието. Подобно дружество е Synerscope (Холандия, 2011), които помагат на застрахователните компании да анализират по-добре нарастващите обеми от данни.

Чрез навлизащите „интернет на нещата“, технологиите помагат, освен със събиране на данни в реално време, така и с функции за предотвратяване на застрахователни събития. Така например Oscar (САЩ, 2012) са специализирани в здравно застраховане, но също осигуряват текуща консултация с лекарски специалисти. Американската компания Uvamo директно използва изкуствен интелект за определяне риска при потенциално запитване за застраховка и съответно генерира застрахователна оферта.

Интересна е различната гледна точка на insurtech предприемачите и тази на утвърдените застрахователни компании. Докато първите виждат своя принос и бъдещето на сектора най-вече в областта на подобряване на взаимодействието с клиентите и оптимизиране на операциите (front end), то традиционните застрахователи виждат приноса на технологиите основно в нови начини за анализ на данните и подобряване на остойностяването на риска (източник: анализ на PWC, “Insurtech: a force of good”).

Навярно това разделение ще се запази в бъдещите години, като застрахователните брокери ще продължат да обновяват клиентското изживяване при сключване на застраховка, докато застрахователните компании ще са по-ангажирани с оптимизиране на своите операции и управление на риска.

Допълнително по темата, освен линковете от статията:
Financial Times – 2016 with a list of disrupters
Forbes – 22.11.2016 with list of disrupters
PWC – 30.06.2016