Лиз Елтинг е жена, която сама е спечелила богатството си, а успехът й отреди място в класацията на Forbes на най-богатите жени в Америка, които сами са натрупали състоянието си.

Тя е съосновател и генерален директор на TransPerfect - една от най-големите компании за преводи. До 25-ата си годишнина Елтинг е живяла и работила в пет страни (Португалия, Испания, Канада, Венецуела и САЩ) и е учила четири езика. На 26 г., с диплома по бизнес администрация от Нюйоркския университет, тя започва съвършената работа, която се оказва не чак толкова съвършена.

Точно тогава обаче започва романтичната й история на предприемач - тя създава TransPerfect с приятеля си в студентската си стая в Нюйоркския университет без никакво външно финансиране. Днес компанията се оценява на повече от 1 млрд. долара, но не винаги всичко е било цветя и рози.

„Имало е много етапи - както в личния ми живот, така и в кариерата ми, които смятам за определящи. Но един момент е особено важен, защото включва вземането на трудно решение, което в крайна сметка имаше дълбоко въздействие върху личността ми“, разказва Елтинг.

„Бях на 26 години, живеех в Ню Йорк и неотдавна се бях дипломирала по бизнес администрация от Нюйоркския университет. Нямах търпение да започна кариерата си в международните корпоративни финанси и веднага заех позиция, свързана с финансов арбитраж, във френска банка в сърцето на Манхатън. Бях щастлива, че съм спечелила позицията, знаех, че ролята ми ще бъде предизвикателна, но стимулираща и нямах търпение да започна работа“, споделя Лиз.

„След първите ми няколко седмици обаче започна да се очертава изнервящата реалност. Като единствената жена в офиса бързо разбрах тревожната тенденция сред колегите си. Независимо къде се намирах или какво правех, всеки път, когато звънеше телефонът, чувах настоятелни крясъци в офиса: „Лиз, телефонът!“. Тогава разбрах, че не съм била наета, за да изпълнявам задължения на асистент, офис мениджър или някаква друга административна позиция и вероятно поради тази причини колегите ми приемаха, че имам задължението да отговарям на телефонни обаждания.

Дори не бях най-младата в офиса. Но това се случваше отново и отново, през целия ден. Знаех, че това се случва не защото имах по-малко знания, умения или квалификации от останалите колеги. Причината беше извън моя контрол, просто бях жена“, разказва Елтинг.

„Въпреки интелекта, опита, квалификациите, амбициите и работната етика, ме смятаха за по-малко способна от колегите ми. Сблъсъкът със суровата реалност на явния сексизъм на работното място беше страховит, дори опустошителен. Макар да изпитвам най-голямо уважение към асистентите и офис мениджърите, осъзнах, че това не е работа за мен.

Знаех, че не съм прекарала години в неуморно учене, усъвършенстване на уменията и усърдна работа, за да правя кафе и да приемам обаждания за колегите си. Така че подадох двуседмично предизвестие за напускане“, казва Лиз.

„Макар по онова време това решение да беше страховито и рисковано, то ме накара да създам TrandPerfect. Ние сме това, което изберем да сме, и знаех, че ако не ми дадат пространство да използвам таланта си и да реализирам потенциала си, ще създам сама това пространство.

Трябва да отбележа, че черти, като сила, увереност и амбиция при мъжете, често получават различни имена при жените - тиранична, агресивна, трудна. Като жена и иноватор в езиците и технологичните решения от 25 години, се научих да нося гордо тези титли. Това са качества, които трябва да бъдат окуражавани, а не критикувани и заглушавани“, категорична е Лиз.

„Ако нямате пространство да ръководите, създайте го. Ако има препятствия по пътя ви и граници, които трябва да бъдат преминати, преминете ги. Всички ние имаме потенциал да се спряваме страхотно, но това не става случайно, необходими са упорство и решителност. В някои моменти трябва да игнорираме традицията, да излезем от зоната си на комфорт, да бъдем верни на себе си и да се заемем с работа“, допълва тя.