Как жена, родена и израсла в Индия, създава работни места в САЩ?
Суучи Рамеш е родена и израсла в Индия. Нейната текстилна компания Suuchi Inc. обаче се намира в North Bergen, Ню Джърси и допринася за американския пазар на труда, разчитайки главно на технологии и иновации.
„Напълно извършваме операциите си в Америка и се гордеем с това”, казва 36-годишната Рамеш, цитирана от CNN.
Компанията се появява на хоризонта през 2015 г., като започва дейността си с производство на лимитирано количество дамски дрехи, чанти и домашни стоки, като кувертюри за дивани. Suuchi Inc. не продава продукцията си директно на потребителите, а работи с други бизнеси.
Моделът е следният: млади дизайнери използват производствената база на компанията, за да създадат дрехи под свой собствен лейбъл. Второто перо на този бизнес модел са големите корпорации, като казина или болници, които поръчват униформи за своите служители.
Рамеш осигурява работа на 55 служители (80% от тях са жени), като бройката ще нарасне почти двойно – до 100 души, през тази година. Тя е теглила големи заеми, за да оборудва технологично производствената си база, с надеждата за постигане на бърз растеж.
„Трябва да използваме технологии, за да направим процеса и хората по-умни. От тази гледна точка се ръководи производство”, казва индийката, която има диплома по компютърни науки. Рамеш идва за първи път в САЩ през 2003 г., като започва работа като анализатор в Intel.
Като човек на технологиите, Рамеш разчита на тях още от самото начало. Suuchi Inc. разполага със 100 различни машини, което позволява между 30 и 40% от производството да бъде автоматизирано.
„Усилията ни са насочени към това да редуцираме ръчния труд, като въвеждаме роботизирана технология и автоматизация”, казва индийката.
Например, с използването на дигитални фрези вместо електрически, се постигат прецизни разрези за по-кратък срок и на по-ниска цена. Благодарение на автоматизацията, времето и разходите за правенето на илици за копчета е намалено с 40%.
По думите на Рамеш, следващата стъпка е към роботи, които подлежат на препрограмиране за различни процеси. „Но е важно да се отбележи, че машините, подлежащи на препрограмиране, няма да земенят нашите шивачки, а ще ги направят по-умни”, посочва Рамеш.
Паралелно с всичко това, тя е в процес на тестове на създадена от нея софтуерна програма, която създава пробна дреха на база трийзмерна концепция за едва 48 часа. „Това е наистина бързо за пазара”, казва тя. „Надяваме се нашите партньори да могат да ползват софтуера до 6 седмици”, издава предприемачът.
Скоростта привлича клиенти. Въпреки че услугите на Suuchi Inc. са с около 20% по-скъпи от тези в Китай или Индия, изчисленията са в ползва на разрастващата се компания. „Когато аутсорсват дейност локално, поръчките им биват изпълнени по-бързо, като освен това спестяват разходи за доставка”, казва Рамеш.
През последните 9 месеца производителят вади между 3 хил. и 20 хил. продукта месечно за близо 100 клиенти. Според Рамеш, компанията й ще достигне продажби на стойност 2.7 млн. долара през 2017 г. и 7.5 млн. долара през следващата 2018 г.
Индийката стартира бизнеса си, след като изпитва разочарование от това, че не може да намери дрехи, подходящи за ниския й ръст. Идеята е проста: създаване на собствени дрехи, бързо, ефикасно и на цената на ниски разходи.
Първоначалната й инвестиция е в размер на 375 хил. долара лични средства, наемайки помещение с площ от 185 квадратни метра. След време обаче се налага компанията да се премести в по-голямо помещение с площ от 930 квадратни метра, за което индийката тегли банков заем.
Броят на служителите на Suuchi Inc. расте бързо. Рамеш лично назначава повечето от своите работници чрез препоръки от уста на уста, чрез флайъри или обяви в местни вестници.
Голяма част от служителите са жени, тъй като те притежават качества, необходими за целите на компанията. „Талантите в рязането и шиенето са жизнената сила на нашия бизнес, което ги прави трудни за намиране”, казва Рамеш, добавяйки, че във фирмата има служители от 19 различни националности.
„Да си имигрант изисква нещо от теб. Не мисля, че щях да работя толкова здраво в Индия. Не приемам възможностите си в Америка за гарантирани”, добавя Рамеш.