Пилат Понтийски е основен персонаж в християнската традиция, главно действащо лице в дните преди смъртта на Исус, когото християните почитат в Страстната седмица.

Но историците разполагат с малко потвърдена информация за мъжа, който, според Евангелието на Матей, си измил ръцете, преди да изпрати Христос на кръста.

Единственото археологическо доказателство за съществуването на губернатора е открит надпис през 70-те години на миналия век в римския град Кесария, в днешен Израел. Останалото е легенда и противоречиви разкази, които вървят по тънката граница между историята и вярата, пише испанският вестник El Pais.

Но неговите жестове, думи, действия са дълбоко вкоренени в начина, по който гледаме на събитието и без тях не можем да разберем историята си. Пилат се е превърнал в архетип на политическото съмнение, мъжът, който взема тежко, но погрешно решение, ръководителят, който бяга от отговорностите си.

Но и тук, както при повечето факти около смъртта на Христос, традицията има по-голяма тежест от историята, тъй като историческите източници извън Евангелията са оскъдни. Не съществуват и документи от ерата на Римската империя, които да потвърждават разказите.

Името му, Пилат Понтийски, и титлата му – префект на Юдея, подсказват, че той е имал военен ранг и че отговорностите му надхвърлят събирането на данъци. В надписа се появява и името „божественият Тиберий Юлий Цезар Август“, император Тиберий. Останалите думи са заличени.

Надписът датира между 26 и 36 г. сл. Хр. и е открит през 1961 г. от италианския археолог Антонио Фрова. В момента се съхранява в Музея на Израел в Йерусалим.

„До този момент не бяха открити никакви археологически данни, че Пилат Понтийски, петият управител на Юдея, изобщо е съществувал“, отбелязва писателката Ан Роу, чието изследване за римския администратор се нарича „Пилат: биографията на един измислен човек“.

„Имахме много разкази за него, при това не само тези, които се появяват в Евангелията. Но всички архиви на администрацията му са изчезнали. Не е останал нито един папирус, нито една дъсчица, нито едно писмо от Рим“, допълва Роу, която в момента пише в британското списание The Economist.

Тя е автор на един от значимите трудове за Пилат, публикувани в последните години, наред с есето на италианския ерудит Алдо Скиавоне, озаглавено „Пилат Понтийски“, и разследващия роман The Further Adventures of Pontius Pilate на Кевин Бътчър, преподавател в университета Уолуик и експерт по римската епоха в Близкия изток.

В отговор на въпрос какво знаем за Пилат, проф. Бътчър казва: „Имаме много малко данни. Съществуват три основни текстуални източника – Йосиф Флавий, Филон Александрийски и Евангелията. Филон и Йосиф се враждебни към него, макар че при Йосиф това не е така изразено. Но двамата искат да подчертаят некомпетентността и жестокостта на римското управление на Юдея.

Евангелията подчертават невинността на Исус, тъй като Пилат никога не е казвал, че той е виновен. Проблемът е, че ако съберем трите източника, не се получава последователен персонаж. Виждаме лоялен на императора човек, който работи с еврейските лидери, но е готов да използва сила, когато е необходимо. Нито повече, нито по-малко“.

Пилат Понтийски е цитиран и от големия римски историк Тацит в един от най-известните му пасажи: „Христос изстрада смъртното наказание по време на управлението на Тиберий от ръката на един от нашите прокурори, Пилат Понтийски“.

От друга страна, някои историци се съмняват в автентичността на известния testimonium Flavianum на Йосиф Флавий, пасажа от книгата му „Юдейски древности“, в който говори за изключителен мъж, когото привържениците му наричат Христос, и който е обвинен от Пилат.

Защо минаваме под масата на Разпети петък?Велики петък е най-тежкият за Христос и най-тъжният, изпълнен с покруса за християните ден

Според някои хипотеци това са фрагменти, добавени впоследствие от средновековен монах. Нямаме информация и за смъртта на Пилат Понтийски. Той е повикан в Рим от Тиберий през 36 г., но пристига, когато императорът вече е мъртъв и следите му се губят при Калигула.

Не всички Евангелия предлагат един и същи разказ за ролята на Пилат в осъждането на смърт на Исус. Например актът с измиването на ръцете се появява само в Евангелието на Матей. Но имат една много важна обща част – губернаторът не иска да реши съдбата на обвиняемия.

Първо го изпраща на юдейския цар Ирод и след това оставя на народа да реши дали да освободи Исус, срещу когото Рим няма никакви обвинения. След като народът се произнася срещу Христос, той е разпънат на кръста.

Едно от малкото неща, за което всички източници са съгласни, е, че римските войници убиват Исус с римско наказание – разпъване на кръст. Поради това последният отговорен трябва да е бил римският губернатор на Юдея Пилат Понтийски.