Легендата от НБА Кени Андерсън заработва над 60 млн. долара по време на своята кариера, но въпреки това обяви фалит и потърси съдебна защита през 2005 г. Нов документален филм на име Mr. Chibbs разказва за понякога сложните причини, поради които това се случва и показва какъв е животът му сега.

Андерсън е считан за най-добрия училищен гард в САЩ, докато играе в гимназия Арчбишъп Молой в Ню Йорк. През 1989 г. той постъпва в университета Джорджия Тек, където играе две години, след което е избран под номер 2 в драфта на НБА от Ню Джърси Нетс през 1991 г.

Докато печели милиони в НБА в периода 1991 – 2005 г., той издържа три жени, от които има деца. Андерсън плаща издръжка на седемте си биологични деца. Той раздава пари на приятели, които казват, че имат нужда от средства, за да си плащат наема. Той също така дава много пари на майка си.

“Никой не ми е откраднал парите,” казва във филма Андерсън, който днес е на 46 години. “Майка ми, да почива в мир, живя безгрижно в продължение на 20 години. Бях я разглезил до смърт. Не знаех как да й кажа ‘не.’”

Документалният филм носи заглавието Mr. Chibbs, защото това е прякорът, който майката на Андерсън му дава малко след като се ражда.

“Отношенията с него бяха лудост,” казва Ди джей Спиндерела във филма. “В основата на всичко при него бяха отношенията с майка му.” Спиндерела и Андерсън имат дете заедно в началото на 90-те, докато той играе за Ню Джърси Нерс, а по това време тя е в популярната група Salt ’n’ Pepa.

Животът му като дете е тежък. Той е отгледан само от майка си и е сексуално малтретиран от по-възрастен човек от квартала.

Въпреки че бил баскетболна звезда още от ранна възраст, той прекарвал колкото се може повече време в залата или в библиотеката, за да прекарва колкото се може по-малко време в спалнята си, защото я делял с майка си и нейния приятел.

Майка му обаче се превръща в най-влиятелния човек в живота му.

“Исках да се запиша в Университета Сиракюз, но майка ми дойде с мен по време на посещението ми в Джорджия Тек. По пътя обратно към дома тя каза: Отиваш в Джорджия Тек. Треньорът там ще се погрижи за теб,” казва той във филма.

Когато майката на Андерсън умира през 2005 г., той решава сам за себе си, че ще спре да играе в НБА. “Майка ми беше видяла цялата ми кариера. Нямаше да играя повече,” казва той във филма, спомняйки си през какво е преминал през 2005 г. “Бях толкова вцепенен. Просто беше зле. Всичко беше зле,” спомня си той.

Оттогава Андерсън е научил много уроци за живота и парите.

“Начинът ми на живот е простичък сега. Къщата и колите ми са изплатени. Човек живее и се учи. Благодаря на Господ, че живея комфортно,” споделя той пред MarketWatch два дни преди премиерата на филма в Ню Йорк.

“Сега не съм безрасъден. Сега съм много пестелив, както трябваше да бъда и преди,” добавя той.

Бари Грийнстайн, който е продуцент на филма и познава Андресън от много години, казва пред MarketWatch: “Единственият човек, на когото съм виждал да купува храна, е дъщеря ми.” Той също така споделя, че наскоро е бил с Андресън в Атлантик Сити и му предложил да му даде малко пари, за да залага, но той отказал.

Въпреки всичките си харчове и щедрост, Андерсън никога не е обичал да влага парите си в нещо, което не разбира. Дори и когато изкарвал милиони в НБА, той не искал да позволява на някого да инвестира парите му, казва той пред MarketWatch.

Той има само няколко доверени хора, когато става дума за финансови съвети. Същите тези хора са с него от времето му на играч в НБА. Тогава той не се е вслушвал в думите им. Сега обаче го прави.

“Майка ми ме контролираше. Аз я глезех. Тя не разбираше нищо от пари.”

Дори и сега той трудно инвестира. “Трудно ми е да дам на някого 100 000 долара, за да ги инвестира.”

В момента Андресън живее от попечителски фондове, които адвокатът му открива от негово име преди години. Ще получи пълната си пенсия от НБА, когато навърши 50.

Защо е направил този филм? “Бях участник в Мача на звездите, но в същото време съм човек. Аз също имам проблеми,” казва Андерсън пред MarketWatch.

“Бях там горе. Бях знаменитост. Може би хората ще се вслушат в думите ми.” Той добавя, че ако филмът помогне за спасяването дори на едно или две деца с проблеми, ще си е струвало.