Разположена на върха на малък естествен хълм, сред бедните квартали на Сан Аугустин, в южната част на Каракас, Венецуела, се намира великолепна сграда със спираловидна фасада, проектирана от Ричард Бъкминстър Фулър.

Ел Хеликоид, или Хеликс, е една от най-важните реликви на модернистичното движение на Венецуела. Предполага се, че ще е първият в света търговски мол с 2.5-километрова спираловидна рампа за спускане и паркиране на автомобили точно пред магазините, които искат да посетят.

Има място за повече от триста магазина, 5-звезден хотел, киносалон със седем екрана, изложбени зали, фитнес зала, басейн, боулинг алея, детска стая и много други, според проекта.

Сградата е замислена в края на 50-те години от архитектите Педро Ноубергер, Дирк Борнхорст и Хорхе Ромеро Гутиерес за венецуелския диктатор и президент Маркос Перез Хименес. Когато проектът е изложен в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, той е приветстван от всички като триумф на модернистичния дизайн.

Носителят на Нобелова награда - чилийският поет Пабло Неруда, заявява, че е "едно от най-изящните творения, излизащи от ума на архитекта", а Салвадор Дали предлага да украси вътрешността му.

Строежът на сградата почти приключва, когато диктатурата на Хименес се срива и архитектите губят финансирането си. Новото правителство не проявява интерес към завършването на проекта поради връзката му с бившия диктатор. През 1961 г., една година преди края на строителните работи, те спират. През 1975 г., след дълъг процес на фалит, сградата става държавна собственост.

Първите незаконни заселници на сградата започват да се нанасят през 1979 г. Те са предимно жертви на неотдавнашно свлачище. Но само за три години броят на хората, незаконно обитаващи сградата, се увеличава до повече от десет хиляди, а Хеликоидът се превръща в нарицателно за трафик на наркотици и други незаконни дейности.

Los ascensores inclinados de El Helicoide. El proyecto de El Helicoide fue pionero en muchas tecnologías en el área de la construcción, entre ellas, el uso de ascensores inclinados los cuales tenían un recorrido de 440m de largo con una pendiente de 30° grados que llevaría a los visitantes desde el acceso peatonal ubicado en la urbanización Las Acacias hasta los diferentes niveles comerciales de El Helicoide, rematando en la cima del complejo. Los ascensores tendrían una velocidad de 2m/seg y una capacidad de 96 personas, dichas máquinas fueron construidas por la empresa Wertheim, en Viena, Austria, los cuales llegaron al Puerto de la Guaira pero más nunca se supo nada de ellos pues nunca fueron instalados en el Helicoide lamentablemente. Hasta el día de hoy no se sabe cuál fue el destino de estos ascensores los cuales hubieran sido pioneros en Venezuela y todo el continente. #EspecialRetro #ElHelicoide #Architecture #ArquitecturaVenezolana #OldBuildings #OldPhotos #50s #Caracas #Venezuela

A post shared by Arquitectura Venezuela (@arquitecturavzl) on

През 1982 г. незаконните обитатели са изгонени и е решено сградата да бъде превърната в Музей на историята и антропологията. Това, разбира се, никога не се случва.

Вместо това сградата е поета от венецуелската разузнавателна полиция през 1984 г. и се превръща в нейно седалище. Многобройните й стаи, първоначално предназначени за излагане и продажба на продукти, стават клетки, в които държат задържани за разпит, мъчения и други.

Инсталирано е високотехнологично оборудване за наблюдение, офицерите се радват да карат колите си до самия вход на своите офиси в стил Джеймс Бонд. Вътре са държани и измъчвани политически затворници, а снимки на сградата не могат да се правят дори и от околните магистрали.

Според доклад, публикуван от неправителствени организации, регистрираните случаи на изтезания и жестоко, нечовешко и унизително отношение, извършено от венецуелското правителство, само от януари 2014 г. до юни 2016 г. са 145.

През 2012 г. Междуамериканският съд по правата на човека заключава, че съоръженията в Хеликоида не са подходящи за затвор. Въпреки това, сградата продължава да се използва със същото предназначение.