Човешкият капитал е най-важният икономически фактор
Човешкият капитал е най-важният икономически фактор, като наличието на квалифицирана работна ръка е основната предпоставка за ускоряване на растежа. Зад тази теза застанаха икономисти по време на панел „Икономиката на България” в рамките на форума „Шумът на парите”, проведен в София и организиран от Profit.bg.
Пазарът на труда у нас се изправя пред сериозен проблем. Цели 16% от трудоспособното население е напуснало страната, което се е отразило и на икономическия растеж. Това стана ясно от думите на Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
„Това води до 7% по-нисък БВП. Имаме 220 хил. безработни, от тях повече от половината не могат да правят нищо. Това е заради липсата на образование, както и неграмотността“, коментира Велев и посочи, че България трябва да мислим и за хората по света с български корени, като евентуално решение на проблема.
Икономистът даде пример с политиката на Полша, която има облекчени процедури за привличане на работници с полски корени. „Ние изнасяме хора и сме ограничили вноса, именно дефицитът е решаващият фактор на растежа. Ако имаме достатъчно работна ръка, щяхме да имаме двоен растеж“, подчерта Велев.
В дългосрочен план, един от най-важните фактори за ускоряване на икономическия растеж на България е човешката сила. Всичко друго – машини, инвестиции и т.н., можем да осигурим. Хората не можем да удвоим като бройка, посочи и Георги Ангелов, старши икономист в „Отворено общество”. По думите му, проблемите у нас могат да бъдат решени с инвестиции и реформи в образованието.
Понастоящем, много инвеститори подминават България поради липсата на достатъчно висок брой квалифицирани кадри. „От учебните заведения трябва да излизат хора, които са готови да се реализират на пазара на труда и да се обучават в конкретни специалности”, смята Ангелов. Според него, наличието на качествено образование, респективно и квалифицирани кадри, ще определи докъде ще стигне страната ни по отношение нивото на доходите и инвестиционния интерес.
Друго, което може да направи България, е да възстанови оценките за икономическата перспектива от страна на кредитните агенции, както и да подобри необходимото, за да спрат негативните доклади на Европейската комисия за ситуацията у нас, обясни икономистът.
Наличието на сериозен брой български граждани, които не участват на пазара на труда, може да се приеме като негативна тенденция, но и като неразработен потенциал за родната икономика. Това стана ясно от думите на Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. „Имаме около 400 хил. души в резерв, които са безработни или трайно безработни", отбеляза икономистът, като посочи, че въпросът е как да бъдат интергирани тези хора на трудовия пазар.
По думите му, пазарът на труда у нас може да стане сериозна пречка за индустрии, изискващи висококвалифицирани кадри, като IT сферата например. Павлов прогнозира, че това може да се усети по-сериозно след 3-4 години. Поради това, докато страната ни все още е в изгодна позиция, с добър темп на икономически растеж, трябва да се предприемат реформи.
„Това, което направим сега, ще определи съдбата ни след 3-4 години“, каза експертът. По думите му, страната ни привлича инвеститори главно поради желанието им да намаляват разходите си, премествайки бизнеса си от „изток на запад”. Това обаче не може да е устойчив модел.
Павлов предупреди, че с ръста на доходите България ще изгуби това предимство като инвестиционна дестинация. Икономистът открои страната ни сред останалите й конкуренти в региона, тъй като икономическият ръст у нас не се постига за сметка на трупането на прекомерни дефицити.
На фона на всичко това, изглежда, че България никак не е изчерпала потенциала си за растеж, тъй като сферите, изискващи реформи, могат да се възприемат като резерв за ускоряване на темповете на икономическо развитие. „България не е изчерпала потенциала си за растеж. Страната ни има най-енергоемкото и най-суровинноемкото производство в ЕС и е сред страните с най-ниска производителност на труда. Това е резерв, който все още не е изчерпан”, отбеляза Цветан Симеонов, председател на УС на Българската търговско-промишлена палата.
По думите му, шанс за ускоряване на растежа се крие и в износа на страната ни. Според Симеонов, един от проблемите, от гледна точка на инвестиционния интерес, е „хроничната неспособност” на управляващите да привличат инвеститори и да създават проекти. Експертът изрази неразбиране от тенденцията за намаляване на интереса към иновациите у нас, тъй като именно те могат да помогнат за преодоляването на слабостите на българската икономика.
За да се развържат ръцете на местната власт в посока повече възможности за влияние на икономическите процеси, ще са необходими реформи, тъй като в много случаи в по-малките населени места у нас общинските предприятия са най-големият работодател. Това каза Явор Алексиев, икономист от „Институт за пазарна икономика”.
„В много случаи именно общината в общинските предприятия е най-големият работодател. Трябва да минем през реформа – териториална, административна и данъчна, за да върнем в ръцете на общинските власти възможността да влияят на процесите, които се случват на тяхна територия“, каза той.
Нотка оптимизъм по време на форума вля Стамен Янев, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. По думите му, към този момент има 11 проекта, които са получили инвестиционен сертификат, докато други 4 са процес на подготвяне и скоро ще бъдат подписани. Стойността на всички проекти е приблизително 200 млн. лв., като те ще осигурят над 3 700 нови работни места, посочи Янев.
Целта, която стои пред Българската агенция за инвестиции, е да привлече вложения в родната икономика за над 400 млн. лева преаз тази година, които да създадат 6000 работни места. В името на прогреса на родната икономика, проблемите трябва да бъдат разрешение чрез подобрения в пазара на труда, образованието, както и чрез системно спазване на правилата, съгласи се с останалите участници в панела Стамен Янев.