Макар че испанците могат да се смятат за уникални относно избора си на час за вечеря, тъй като часовникът понякога показва полунощ, докато те все още са на масата, особеният им навик може да произтича от факта, че страната живее един час по-късно, отколкото би трябвало да бъде.

През 1941 г. генерал Франсиско Франко решава да премести часа в Испания с 60 минути напред в знак на солидарност с Адолф Хитлер.

Испанската храносмилателна система обаче не се променя с часовниците. Те продължават да се хранят в 1 часа през нощта.

И тъй като испанците са склонни да се наслаждават на обяда си, след който следва задължителната сиеста, работният ден се удължава до около 20.00 часа.

Но дори и след Първата световна война, Испания не се връща към Гринуичкото време (GMT) – часовата зона, към която принадлежи. Страната все още остава един час назад, посочва T+L.

През април 2016 г. испанският министър-председател Мариано Рахой обяви план за подобряване на условията на труд и приключване на работния ден в 18 часа. Основен фактор, който би могъл да подпомогне това, е връщането към GMT.

Испанското правителство обмисля да приеме този план през март 2018 г., което би могло да означава, че до този момент следващата година дългите сиести и много късните вечери в Испания биха могли да са в миналото.