Ако се окажете насред пясъчна пустиня, възможно е да чуете мистериозен звук. Става дума за странно и трайно шептене, подобно на грохота на двигател, което излъчват някои дюни в света. Този звук събужда любопитството на учени и приключенци от векове.

Венецианският търговец Марко Поло го споменава в хрониките на пътуванията си, след като посещава Китай. Естествоизпитателят Чарлз Дарвин също говори за този странен звук, според разкази на чилийци.

Учените ги наричат пеещи дюни. А френският физик Стефан Дуде, изследовател в Националния център за научни изследвания в Париж, казва, че е открил обяснение на явлението.

Синхронизация

Според Дуде звукът идвал от движението на песъчинките нагоре и надолу по едно и също време. Когато правят това, те „създават сеизмична вълна и звук. И тембърът на звука, който произвеждат, зависи от размера на песъчинката“, разказва изследователят пред ВВС.

Дуде открил звука на дюните за първи път в Мароко. „Това наистина беше магически момент. Беше силен звук от 110 децибела. Сякаш малък самолет прелиташе в небето над нас“, спомня си изследователят.

За да изследват взаимодействието между песъчинките в лабораторията, учените пренесли 50 килограма пясък от Мароко в Париж. След като симулирали миниатюрни пясъчни лавини, анализирали скоростта на придвижването, дълбочината и състава на пясъчните водопади, изследователите открили, че размерът на песъчинката контролирал звука.

За да потвърдят хипотезата, изследователите обиколили пустини в различни части на света. Така открили, че са на прав път – дюните на Оман звучели по различен начин от тези в Мароко, които пък, от тяхна страна, излъчвали различни звуци от дюните на Атакама в Чили.

Сол

Експериментите със сол позволили на Дуде да разбере откъде идвал звукът, но не и защо някои дюни го произвеждат, а други не. Тогава забелязали, че по границите на дюните песъчинките са покрити с лека глазура, която позволявала синхронизирането на движението им“, отбелязва изследователят.

10 от най-красивите солни пустини в светаСолните полета са огромни площи, покрити със сол, които са се образували след изпаряване на водата от езера

Поради това песъчинките, които след време отнесли в Париж, престанали да пеят. „Не знаехме как да разрешим този проблем. Но след това си дадох сметка, че близо до пеещите дюни почти винаги има сол. Така че потопихме пясъка, който имахме, в солена вода и се случи“, разказва Дуде.

“Все още не знаем как тази глазура допринася за синхронизирането на песъчинките, така че мистерията не е напълно разгадана. Това е чудесно, тъй като все още имаме много неща за откриване“, допълва изследователят.