Китай бързо се превръща в пустиня
Хиляди квадратни метра продуктивна земя се превръщат в пясък всяка година в Китай. Отрицателното въздействие на природното явление буди сериозна тревога с всяка изминала година.
Нивото на опустяването се е повишило съществено през последната половина на миналия век. Въпреки че според учените тенденцията се е стабилизирала оттогава, ситуацията остава изключително сериозна.
Повече от четвърт от цял Китай е заплашена от превръщането й в пустиня. Този процес се дължи на усиленото отглеждане на култури, животни, употребата на много вода, а също така и на промените в климата.
Пустинята Гоби поглъща 3600 кв. км зелена пасища всяка година. Според властите в Китай рискът от превръщането на страната в пустиня е най-големият екологичен проблем, а климатичните промени го превръщат в още по-лош.
Екологичните бедствия носят социален ефект. Опустяването засяга 1/3 от населението на Китай, особено онези хора, които живеят в западната и северната част на страната. Промените водят след себе си серизни предизвикателства по отношение на политическа и икономическа стабилност.
Изчислено е, че превръщането на земята в пустиня коства на Китай около 7 млрд. долара.
Фактът, че 1/3 от земята на Китай ерозира, провокира милиони хора да се борят с намалялата продуктивност на почвата, дестабилизираните климатични условия и недостига на вода.
Наводненията увреждат около 160 000 кв. км земеделска земя всяка година - двойно повече, отколкото през 50-те години на 20 в.
Обвинявайки ерозирането на почвата и лошите реколти, правителството в Китай още през 2005 година започва да преселва милиони хора към земи, които са по-гостоприемни.
Обезлесяването на територията също влошава проблема. Едва 2% от горите в Китай са недокоснати.
Пясъчни бури
На пясъчните бури се дължи приноса за допълнителното ерозиране на огромни площи земя в Китай. Пустинята Гоби, която се простира в Китай и Монголия, е вторият по големина източник на прах, след Сахара.
В наши дни следи от Сахара могат да бъдат открити дори в Нова Зеландия и френските Алпи.
Жълтият прах коства на корейската и японската икономики милиарди долари всяка година.
Вдишването на този прах води до сериозни последици за здравето на хората и животните. Азиатският прах е изследван от учените и бива свързан с някои сърдечно-съдови заболявания, както и такива на дихателната система.
Пясъчните бури също така транспортират токсични замърсители, бактерии, вируси, полени и гъбички. Микробиолозите свързват този тип бури с повишеното ниво на случаи на заразяване с въздушни бактерии.
Обединени в борбата с праха
Прахът и пясъкът не признават международни граници. Това ги прави проблем не само за страните, от които идват, но и за страните, в които навлизат. На международно ниво се работи усилено за създаването на план, който ще се справи с проблема.
Министри от Южна Корея, Япония и Корея се срещат всяка година, за да отчетат напредъка или негативните последици.
Налице са положителни стъпки. Китай не претендира, че опустяването на земята е само нейн проблем. То засяга много други страни и това е очевидно. Пясъчните бури накараха много други страни да предприемат мерки и да се поинтересуват по-сериозно как могат да помогнат за овладяване на пустинните пясъци.