С гъстия си мустак и решителна походка Хуан Валдес, придвужаван от мулето си Кончита, е въплъщение на образа на производителя на кафе в Колумбия.

И макар че в кафеените плантации на страната можете да засечете мъже, които наистина отговарят на образа на този фиктивен герой, ще видите и много възрастни хора, които събират плода, както и деца. Това е един от големите проблеми на гигантската индустрия, в която първата брънка в стойностната верига е най-слабият.

“Наричам тази система неоколониална“, казва Фернандо Моралес де ла Крус от Café for Change - една от многобройните компании за кафе със социална ориентация. Според него причината за това е съсредоточаването на огромно богатство в големи мултинационални компании и ниският процент на приходите, които стигат до страните производители, където е обичайно селяните да живеят в условия на бедност, а децата да работят.

Самият генерален директор на Националната федерация на производителите на кафе в Колумбия (FNC) Роберто Велес изтъкна в понеделник, по време на закриването на 84-я Коргрес на производителите на кафе в Колембия, ниските приходи на полските работници, посветили живота си на тази култура, в сравнение с глобалната икономика на кафето.

Приходите от нея достигат 200 млрд. долара на година. „Производителите в света имат достъп само до по-малко от 10% от тези приходи“, каза Велес.

В Колумбия, например, годишното производство достига 10 млн. чувала (всеки по 60 кг). Приходите от него достигат 2.289 млрд. долара. Ако всички тези пари бяха печалба за производителите, а това не е така заради производствените разходи и разоходите за дистрибуция, 750 000-те души, които са заети пряко в отглеждането на кафе, щяха да получават законна минимална заплата от около 240 долара.

Това е повтаряща се ситуация в света на кафето, в която живеят около 25 милиона домакинства (125 милиона души) в страни от Африка, Азия и Латинска Америка, счита Международната организация на кафето (OIC).

Велес казва пред ВВС, че в Колумбия има проблем със средната възраст на производителите, която е около 53 години. По отношение на детския труд, проблемът не е, че има деца-роби, а че това е традиционна практика в кафеените платнации в страната.

Според генералния директор на FNC, концентрирането на големите купувачи на кафе в четири-пет големи транснационални компании, представляващи 75% от търсенето, засяга производителите. „От чаша кафе в Ню Йорк, която струва 3.5 долара, един производител получава 0.5 долара. Стойностната верига не е добре балансирана“, изтъква Велес.

Тази седмица в Меделин завърши първият Световен форум на производителите на кафе – инициатива на FNC, където се търсят алтернативи на икономическата устойчивост на производителите. Президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос, който е и представител на страната си в OIC, го казва съвсем ясно.

„Нито едно от предложенията няма да има смисъл, ако отглеждането на кафе не се превърне в рентабилна дейност за всички участници във веригата, включително, разбира се, за производителите“, заяви той в началото на Световния форум.

Той говори и за последиците от концентрирането на кафеения пазар в малко ръце (главно сред купувачите и разпространителите). „В много случаи достъпът на прозиводителите на кафе до пазара, особено на малките производители, става все по-неблагоприятен за тях и те трябва да правят бизнес в много неравни условия. Това трябва да се превърне в мотив за откровена и реалистична дискусия как да се компенсира тази асиметрия“.

Хосе Сете, изпълнителен директор на OIC, казва пред ВВС: „Не вярвам, че има общ консенсус, но има осъзнаване на проблема в индустрията“. Според него това е първа стъпка, след което трябва да се намерят иновативни и креативни решения на ситуацията, така че дори проблемът да не бъде разрешен, може да се окаже влияние на производството.

Той обаче не смята, че трябва да се говори за „неоколониална индустрия“. Макар да приема, че съществува проблем, казва, че не трябва да се търси конфронтация.

Десет цента

Фернандо Моралес де ла Крус казва, че има разрешение на проблема. Предлага чаша кафе да струва с 0.10 долара повече. Тези центове ще се превърнат в около 12 долара за килограм кафе, които могат да отидат за застраховка на земеделската продукция, социални осигуровки, пенсии, образование, питейна вода, основна инфраструктура.

“С 0.10 долара всички деца от всички селски общности и всички общности, които произвеждат кафе, ще имат гарантирано образование, питейна вода, основна инфраструктура, а родителите им ще имат заплата, с която да поемат разходите за живот“.

Велес смята, че това е добра възможност, която беше спомената и от американския икономист Джефри Сакс по време на речта му на Световния форум, въпреки че говори за 0.05 цента вместо за 0.10 цента. „Според мен не е проблем, че потребителят ще плаща малко повече“, казва генералният директор на FNC.

“Но трябва да имаме институции, способни да прибират реколтата и да отговарят за дистрибуцията“, допълва той. Моралес де ла Крус смята, че е намерил отговора чрез дигитална платформа, която ще показва по прозрачен начин излизащите и влизащите пари.

Но има и хора, според които разходите не могат да се пренесат на всички пазари. В Европа има марж за увеличаването на крайната цена, но със сигурност няма такъв в Китай.

Велес смята, че има друг вариант за гарантиране на достойни доходи за производителите на кафе – големите купувачи да обещаят да не плащат никога под разходите за производство. „Не е лесно, но е постижимо, защото не говорим за високи цени“, казва той.

Проучване: Пиенето на кафе може да удължи животаСпоред две нови проучвания, има връзка между консумацията на кафе и намаления риск от редица смъртоносни болести, в това число сърдечни заболявания, удари и заболявания на черния дроб

Защо четирите големи страни, в които е съсредоточено 70% от световното производство (Бразилия, Виетнам, Колумбия и Индонезия), да не се споразуменият и да фиксират определена цена? Това би било добре, защото Световната търговска организация (СТО) ще го приеме като катализатор, смята Велес.

Тогава кой е по-добрият вариант – да се увеличи цената за потребителите или големите купувачи да гарантират определена цена? Велес не е сигурен в отговора. Той смята, че може да има и други варианти, но уверява, че решението трябва да се вземе скоро. „В противен случай рискуваме да рухне най-слабата брънка във веригата (производителят)“, допълва Велес.