Какво ни завеща най-богатият човек в историята?

Ако беше жив днес, Якоб Фугер (1459-1525 г.) щеше да е по-богат от Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Карлос Слим и Марк Закърбърг, взети заедно.

Според биографа му Грег Щайнмец, приживе германският банкер и търговец с прякор „Богаташа“ успял да натрупа състояние, което днес се равнява на 400 млрд. долара. Щайнмец го смята за най-богатия човек в историята и озаглавява така книгата, която пише за Фугер през 2015 г.

Но макар че според някои мнения не могат да се сравняват богатствата в различни исторически епохи, има нещо, в което Щайнмец е сигурен. „Якоб Фугер несъмнено е най-влиятелният банкер на всички времена“, казва той.

Какви са основанията за това твърдение?

„В епохата, в която живее Фугер - Ренесанса, светът е контролиран от две личности – императора на Римската империя и папата. А Фугер финансира и двамата“, отбелязва Щайнмец. Според него нито един банкер в историята не е имал такова влияние върху политическата власт като него.

„Фугер решава, че кралят на Испания Карлос I трябва да е римски император и издейства избирането му под името Карл V. Карл V колониализира Новия свят. Историята нямаше да е същата, ако той не беше дошъл на власт“, казва Щайнмец.

Малко известен

Как тогава се обясняват оскъдните сведения за Якоб Фугер, при положение че знаем много за негови съвременници, като Медичите, Лукреция Борджия и Николо Макиавели? Една от причините, според Щайнмец, е, че Фугер е германец и не успява да се прочуе в англоговорящия свят.

Това мотивирало автора да пише за банкера. „Бях главен редактор на редакцията на Wall Street Journal в Берлин и чух да споменават за Фугер, но не намерих нито един текст на английски език за него“, разказва Щайнмец.

Но може би основната причина малцина извън родината му да знаят историята на този човек е фактът, че той не е колоритен образ, като другите известни личности от епохата му.

Той не е искал да стане папа или да заеме политически пост. Не е спонсорирал нито един творец от Ренесанса. Най-известният му проект е „Фугерей“ за изграждане на социални жилища в родния му град Аугсбург, Южна Германия. Те продължават да са известни, тъй като обитателите им плащат наем от един долар на година.

„Банкерите са свикнали да работят зад кулисите“, обяснява Щайнмец.

Наследство

Това обаче не означава, че Якоб Фугер не е оставил следа в историята. Всъщност, влиянието му може да се усети и до днес, макар че не го съзнаваме.

ВВС посочва пет неща, които дължим на Фугер.

1. Създава първата международна компания

По негово време икономическата дейност е ограничена. Богатите живеели в своята земя и от труда на селяните, които в замяна получавали защита. Фугер придобил права върху мини в замяна на кредитите си и така успял да монополизира търговията с мед и сребро.

Освен това той търгувал с подправки и така станал един от основателите на капитализма.

2. Създава първата услуга за новини

Фугер знаел, че информацията е ценна и искал да я получава преди конкурентите си. За целта плащал на вестоносци да му предоставят информация за търговската и политическата дейност в различни градове.

Наследниците му продължили традицията и в крайна сметка създали Fugger Newsletters, смятан за един от първите ежедневници в историята.

3. Създава спестовните сметки в съвременния им вариант

Видни съвременници на Фугер, като семейство Медичи, притежавали банки, но Католическата църква не разрешавала плащането на лихви. Фугер убедил папа Лъв X, който бил негов клиент, да отмени забраната и започнал да предлага годишна лихва от 5% на клиентите, които внесат парите си в банката му в Аугсбург.

4. Финансирал мореплавателите

Фугер бил на 33 години, когато Колумб открил Америка. Той бил заинтересован от икономическия потенциал на тези експедиции и финансирал първото пътуване до Индия. Освен това Фугер е един от хората, финансирали околосветското пътешествие на Фернандо Магелан.

5. Провокирал протестантската Реформация

Един от бизнесите на Фугер с Ватикана била продажбата на индулгенции. Предложил я като форма за финансиране на катедралата „Свети Петър“. Половината от събраните средства отивали за тази цел, а другата половина оставала за него.