Националният исторически музей започва разкопките на два от най-запазените замъци в България – Букелон край с. Маточина, Свиленградско, съхранен до височина 18 м, и Белоградец в Ивайловградско с височина до триетажна сграда.

Междувременно обаче археолозите са се натъкнали на голяма изненада при крепостта Русокастро на 20 км от Бургас, съобщи директорът на НИМ проф. Божидар Димитров, цитиран от вестник "Монитор". На хълм там е разположена една от най-големите крепости в Югоизточна България, чиито стени обхващат площ от 53 дка.

При разкопките на хълма на челната стена на крепостта (единствената достъпна) се е установило, че върху него е бил построен и най-големият феодален замък.
Той обхваща площ от 2500 кв. м и по-голям от него е само този в Царевец, Велико Търново.

Останалите средновековни замъци у нас са под 1000 кв. м, включително и замъкът на Асеневци на хълма Трапезица, напомня Божидар Димитров.

Новооткритите останки от замък в Русокастро представляват сложна конфигурация от стаи за живеене, складове за оръжие, църква и т.н. Приемната зала е с площ 20 на 6 м, тоест 120 кв. м, което показва, че това е било зала за царски приеми, твърди шефът на НИМ. Замъкът в Русокастро е успешно датиран съвсем точно по уникален начин. В хоросана на крепостната стена бе открита сребърна монета на Иван Александър (1331-1371 г.), казва проф. Димитров.

Разкопките на Русокастро се ръководят от доц. Милен Димитров, директор на Бургаския исторически музей, който заедно с екипа си е сравнително добре осигурен финансово, като разкопките се извършват с помощта на община Бургас, Министерство на културата и НИМ. Възхитен от видяното на терен, директорът на НИМ е заявил, че ще субсидира разкопките до Коледа, до първия сняг.

Според него, трябва да се подпомогне възстановяването на замъка Русокастро, който може да бъде прекрасен обект на културно-историческото ни наследство. За „Монитор“ Божидар Димитров обясни, че за разкопките на всеки от тези 3 обекта ще са нужни между 50 000 и 100 000 лв., които не са проблем. Много повече средства обаче ще изисква по-нататъшната им реставрация. През декември той се надява те да бъдат спечелени по европейска програма

„Региони в растеж“, осигуряваща общо 90 млн. лв, като за културно-исторически обекти от национално значение, каквито са споменатите три, полагащата се сума е 7 млн. лв.

Както е известно сред 6000 планински крепости в България, има и такива, които са били резиденции на феодални господари в региона и те са строили укрепени резиденции вътре в крепостта, които са били наричани с различни имена: на запад – донжон, а на изток – замък. Досега у нас са разкопани около 40 замъка.