Китай не само е най-многолюдната страна в света, но и един от лидерите по отношение на възобновяемата енергия.

Докато администрацията на Доналд Тръмп обяви, че ще извади САЩ от Парижкото климатично споразумение, Китай инвестира стотици милиарди долари, създавайки милиони работни места в сферата на зелената енергия.

Китай е построила обширни соларни мощности, както и вятърни турбини, които помагат на международните производители, базирани в страната, да захранват производствата си, след което да ги реализират на глобалните пазари.

Повече от 2.5 млн. души работят в сферата на китайската соларна енергия. За сравнение, тази индустрия в САЩ дава работа на 260 хил. души, по данни на годишния доклад на Международната агенция по възобновяема енергия, пише CNN.

За разлика от САЩ, където се говори за възстановяване на добива на въглища, в Китай нещата се движат в противоположна посока.

Въпреки че въглищата продължават да заемат най-голям дял от потреблението на енергия в Китай, Пекин взе решението да затвори някои мини и да съкрати около 1.3 млн. миньори. Освен това в страната е въведена забрана за строеж на електроцентрали, разчитащи на въглища.

За първи път в историята китайската енергийна администрация си постави официално цел да намали потреблението на енергия, произведена чрез въглища, като зелената енергия трябва да покрие 20% от енергийните нужди на Китай до 2030 г.

Анализаторите очакват Китай лесно да постигне тази цел. Според данни на Greenpeace, зелената енергия в страната заема дял от потреблението в размер на 12% към края на 2015 г. В същото време, възобновяемите енергийни източници оформят 10% от енергийното потребление в САЩ, според официалните данни на страната.

За да постигне целта си до 2030 г., Китай влага сериозни суми в реновиране на нейната енергийна политика.

В началото на тази година страната обяви, че ще инвестира 367 млрд. долара във възобновяеми източници – соларни, вятърни, хидро и ядрени до 2030 г. Инвестициите ще създадат 10 млн. работни места, сочат прогнозите.

Китай, освен всичко друго, се превръща във водещ износител на технологии, свързани със зелената енергия, като доставя повече от 2/3 от соларните панели по света. Страната има сериозен дял и във вятърната енергия – близо половината вятърни турбини са китайски.

Най-новият соларен проект в Китай представлява 100 квадратни мили, покрити със соларни панели. Това е и най-голямата подобна инсталация в света, като мощността й стига за захранване с електричество на 15 хил. домакинства, по данни на Sungrow Power Supply - компанията, стояща зад инсталацията. Интересно е да се отбележи, че соларните панели са разположени върху наводнена бивша мина за добив на въглища.

Един от проблемите в този сектор в Китай е липсата на достатъчно пространство за подобни инсталации, като поради това се използват стари индустриални зони, само и единствено с разрешението на правителството.

Изграждането на соларни полета върху индустриални езера или други водни басейни е по-скъпо от поставянето им директно върху сушата. Въпреки това се смята, че водата има позитивен ефект в дългосрочен план, тъй като охлажда самите слънчеви панели.

Доминантната позиция на Китай в сектора се отразява и на световните пазари. Засиленото производство на китайски соларни панели се смята и за основната причина за драстичния спад на цените от порядъка на 80% в годините между 2008 и 2013 г.

През 2012 г. САЩ въведе допълнителна такса за внос на китайски панели, за да защити местното си производство. През миналия месец САЩ обявиха, че може да наложат политиката за допълнителни такси и за внос от други страни, тъй като Китай била построила заводи там, за да заобикаля американското облагане и да продава на този пазар.